Държавен архив – Сливен съхранява турски ферман от 1824 г. за построяването на църквата „Св. Никола“ в Жеравна – най-стария документ във фонда на институцията. Това съобщиха от архива по повод 75-годишнината от създаването на българските държавни архиви, която се отбелязва през октомври.
Сред ценните документи в архива са протоколна книга на Екзархийския съвет от 1873 г. и писма на митрополит Серафим до екзарх Антим I, свързани със събитията около Априлското въстание.
Към документите, свързани с историята на Сливен, спадат възвание на комитета „Войвода Х. Димитър“ от 6 септември 1902 г. за събиране на средства за паметник на Хаджи Димитър и акт от 20 юли 1914 г. за полагането на първия му камък. Според възванието идеята за паметника възниква през 1892 г., когато група местни граждани решават да увековечат паметта на войводата в родния му град. До 1902 г. чрез дарения, средства от общината и натрупани лихви са събрани 22 023,25 лева, а за продължаване на работата е избран постоянен комитет. Замисленият монумент предвижда бронзова статуя на постамент и барелефи с исторически мотиви на площада до църквата „Св. Димитър“. Архивът съхранява и акт от 20 юли 1914 г., удостоверяващ полагането на основния камък на паметника в присъствието на представители на местната и държавната власт, духовенството и военните.
Държавен архив – Сливен е създаден през 1959 г. През 1992 г. преминава на пряко подчинение на Главното управление на архивите при Министерския съвет. През 2007 г. е приет Законът за Националния архивен фонд, с който се регламентира и наименованието Държавна агенция „Архиви“.
Архивът съхранява документи в 2244 архивни фонда, от които 2155 са учрежденски, а 89 са на личности от местно и национално значение. Общият обем на документите е близо 1256 линейни метра.
Дигитализацията на документите започва през 2013 г. и продължава ежегодно. Чрез информационната система на държавните архиви (ИСДА) може да се търси информация за документите във всички архиви в страната, включително в Сливен, а към част от описанията има и дигитализирани изображения. Сред дигиталните колекции на агенцията са „Архивите говорят“, фотоАрхив.bg и АртАрхив.bg, както и тематични колекции за еврейската общност в България, Народния съд, войните на България и полицейските досиета на известни личности.
Българските държавни архиви са създадени през 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание, а с постановление на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията и функциите им. През 1952 г. са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив и териториални архиви в 12 окръжни центъра, а след промяната в административното деление през 1959–1963 г. архиви са организирани и в 15-те нови окръга.