Бургаският регион остава „доста в периферията от събитията на Априлското въстание“, но в Държавен архив – Бургас се съхраняват множество свидетелства за съпричастността на местното население и за ролята на отделни личности, свързани с освободителното движение. Това каза директорът на архива Данка Георгиева при представянето в Националния пресклуб на БТА в Бургас на новия брой на списание ЛИК, посветен на 150-годишнината от въстанието. Тя донесе и показа част от оригиналните документи, картички, книги, научни издания, както и отделни копия, свързани с едно от най-важните събития в българската история. По думите ѝ, макар регионът формално да попада във Втори революционен окръг – Сливенския, активните действия са ограничени, но „в архива има достатъчно сведения, които показват, че и гражданите на Бургас и региона също са милеели за освобождението, за свободата, която е била едно от първите желания на нашия народ“.
Сред личностите, за които се пазят сведения, тя посочи поп Сава Катрафилов, който по-късно се включва в четата на Христо Ботев, както и поп Георги Стоянов-Джелебов – свещеник, служил в Бургас, за когото Сливенският митрополит отбелязва, че е бил наклеветен от гръцкия созополски свещеник.
Георгиева открои и фигурата на Иван Цанков, който по-късно на два пъти е кмет на Бургас, който има „ключови роли“ като началник на жп гарата в Нова Загора по време на Старозагорското въстание от 1875 г. и като ръководител на гарата в Ямбол по време на Априлското въстание. В своите записки Захари Стоянов посочва неговата роля, включително за собственото си спасение след събитията от 1875 г. По-късно той описва как „жп гарата в Ямбол става като пункт за събиране на оръжие“, но след предателство Цанков е арестуван като „баш комита“. В архива се съхранява неговият личен фонд, включително оригинална снимка на Васил Левски от Втората българска легия в Белград.
Сред съхраняваните материали Георгиева посочи и кратък спомен във фонда на писателя Петко Георгиев Чорбаджиев, известен с псевдонима Петко Росен, записани на ръка от внук на участник в Априлското въстание в Панагюрище. В него се описва изработването и изпитването на черешово топче преди началото на бойните действия. „Първият опит е малко неуспешен“, тъй като гюлето изминава около 300 метра, а при следващ опит, когато е използван повече барут, оръдието се пука. Разказът дава и ярка картина на подготовката за въстание – свещеник, посочен като поп Нейко, приканва населението да вземе „вили, брадви, коси, червен пипер“, за да се сражава, и го окуражава с думите, че „дядо Иван ще дойде веднага след въстанието“, с което „вдъхва кураж и вяра в делото“.
Директорът на архива обърна внимание и на документи, свързани с международния отзвук от събитията. В институцията се съхранява копие, предадено през 1981 г. от тогавашния кмет Атанас Попов, на обръщение от 1876 г. на граждани от английския град Кингстън ъпон Хъл за организиране на митинг срещу зверствата над българското население, особено спрямо жени и деца. Това, по думите ѝ, показва, че „населението на Англия… застава в защита на българския народ“. Данка Георгиева посочи, че най-ярката фигура, която олицетворява тази подкрепа, е британският политик Уилям Гладстон. В архивите на Община Бургас се съхраняват и документи, които показват как тази подкрепа е била почетена в България. директорът на архива отбеляза, че през 1909 г. „много тържествено се отбелязва 100-годишнината от рождението на Гладстон“, като това е отразено както в протоколите на общината, така и в издадена кметска заповед.
Тя подчерта също, че 50-годишнината от Априлското въстание през 1926 г. е отбелязана „много тържествено“ в Бургас, като се организират възстановки и шествия. Това се вижда от съхраняваните в архива картички, които свидетелстват за начина, по който „се почита паметта и се заявява стремежът на българския народ към свобода и свободен избор“.
В архивни фондове се съхраняват и по-нови материали, свързани с отбелязването на годишнини от въстанието, включително плик и валидирана картичка по повод 125-годишнината. По думите на Георгиева това позволява „в годините да се проследи отбелязването на годишнините на въстанието“, което отразява „самочувствието на българите за техния изключителен принос в освобождението“.
Като обобщение тя посочи, че макар Бургас да остава встрани от прякото развитие на събитията, хората тук милеят за това, което се случва. Според нея това отношение се отразява и вписва и в по-широкото развитие на града след Освобождението. По думите ѝ Бургас в този период е един от много бързо развиващите се градове в България, като ключова роля за това има откриването на пристанището през 1903 г.. А самочувствието на местното население през годините продължава да се изразява „в тази почит и уважение към предците, които са се борили за свободата“, допълни Данка Георгиева.