Духът на българския модернизъм и днес може да бъде открит в Казанлък, каза кметът на града по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“

Духът на българския модернизъм и днес може да бъде открит в Казанлък - град, който пази паметта за творци като Пенчо Славейков, Чудомир и Иван Милев. Това каза кметът на Казанлък Галина Стоянова по време на среща разговор в Националния пресклуб на БТА в Казанлък, част от инициативата на БТА „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на тревненския поет и на българския модернизъм. Инициативата на БТА продължава в Националния пресклуб на агенцията в Казанлък точно в деня на четвъртата година от неговото откриване в обновен вид и по време на Празниците на розата.
Според Стоянова Пенчо Славейков остава една от значимите личности в българската култура, чиито идеи продължават да предизвикват размисъл и днес. Тя отбеляза, че темата за творчеството му често поражда притеснение сред зрелостниците.
„Една от притеснителните теми е да не се падне Пенчо Славейков като една от първите теми. Това е потвърждение на факта, че неразбраният поет Пенчо Славейков продължава да бъде неразбран в България“, посочи тя.
По думите ѝ съдбата на Славейков е пример за отношението към личности, които изпреварват времето си. „Не само животът и делото на Пенчо Славейков показват колко българи остават неразпознати, непризнати и неразбрани от нашата държава. Особено ако са тръгнали да търсят нещо модерно, ако са погледнали по-далеч в бъдещето от днешния ден или са предрекли развитие, което в обозримото време трудно може да се представи“, каза Стоянова.
Тя определи Славейков като визионер и подчерта, че и днес обществото има нужда от подобни личности. „Ние сме може би точно в такова време, в което имаме нужда от повече такива визионери, защото някак си потънахме в прагматичността, в материалния свят, а духовното се е отместило много далеч от нас“, заяви кметът.
Стоянова направи връзка между Пенчо Славейков и други бележити творци, свързани с Казанлък. Тя припомни, че 24 години след рождението на Пенчо Славейков е роден Чудомир, когото също определи като недостатъчно оценен творец.
„Той не е само писател, а и много добър художник и публицист. Но и до ден днешен той не е достатъчно признат дори от системата на българското образование“, каза тя.
Кметът обърна внимание и на художника Иван Милев, когото определи като „явление в българското изобразително изкуство“. По думите ѝ неговите произведения са получили признание в Париж и по света, но днес все по-малко българи познават творчеството му.
Според Стоянова примерът на Пенчо Славейков показва колко важно е държавата да дава възможност на изявени творци да участват в развитието на културните институции. Тя припомни, че Славейков е бил директор на Народната библиотека и на Народния театър и е имал възможност да влияе върху развитието на културата и образованието в страната.
„Бихме могли да се поучим от времето на Пенчо Славейков, когато държавата все пак е давала възможност на такива личности, макар и противоречиви, да заемат отговорни длъжности, които да влияят на развитието на държавата и отново – на културата и образованието“, заяви тя.
Като пример за съвременен български автор с влияние върху обществените процеси Стоянова посочи писателя Георги Господинов. Според нея обществото трябва да използва потенциала на творците и интелектуалците при формирането на политики в сферата на културата и образованието.
В изказването си тя засегна и темата за образованието на младите хора в чужбина. Стоянова припомни, че Пенчо Славейков завършва образованието си в Лайпциг, а много казанлъчани през годините са търсили знания и опит извън страната.
„И в днешно време ние правим същото като родители – изпращаме децата си в Европа. Но голямата разлика е, че не ги връщаме обратно в България“, каза тя.
По думите на кмета Казанлък съчетава традицията и модерността в културния си живот. Тя отбеляза, че Празникът на розата е създаден като признание за труда на розопроизводителите и розотърговците, но същевременно предоставя възможност за изява на съвременни творци от България и чужбина.
„Празникът в основата си е традиция и ние продължаваме да го правим вече повече от столетие. В същото време този празник създава и модерно изкуство. Дава възможност на млади хора от страната и света да покажат своето творчество“, каза Стоянова.
Тя подчерта и ролята на съвременната творческа общност в Казанлък, включително на местните художници, поети и културни дейци, които според нея продължават стремежа към духовност и творческо развитие, олицетворяван от личности като Пенчо Славейков.
„Когато нещата се разбиват и трудно се подреждат, все пак остават истински човешките ценности“, каза още кметът на Казанлък