Дворецът Могошоая край Букурещ, където са гостували Уинстън Чърчил и Антоан дьо Сент-Екзюпери

Само на 15 километра от шума и динамиката на румънската столица Букурещ се намира един от най-ценните архитектурни и исторически бисери на Румъния – дворецът Могошоая. Мястото, което днес е любима уикенд дестинация за жителите на столицата и за чуждестранните туристи, включително български, пази в стените си тривековна история, белязана от разцвет, трагедии и архитектурно възраждане. Дворецът е построен между 1698 и 1702 г. от влашкия владетел Константин Бранковяну – ключова фигура в румънската история. Комплексът е издигнат като лятна резиденция за неговия втори син Щефан.
Могошоая е образец на т.нар. бранковянски стил (известен още като влашки или румънски ренесанс). Този стил съчетава елегантността на италианския (венециански) ренесанс, пищността на барока и декоративните традиции на Османската империя. Сградата се отличава с ефирни открити лоджии, колонади от дялан камък, сложни дантелени орнаменти по прозорците и веранда, обърната към езерото.
Историята на имението е тясно свързана с драматичната съдба на неговия създател. През 1714 г. Константин Бранковяну е свален от престола и отведен в Истанбул, където е екзекутиран заедно с четирите си сина (включително Щефан) и своя съветник, след като отказват да приемат исляма. По-късно те са канонизирани за светци-мъченици от Румънската православна църква. След екзекуцията дворецът е конфискуван от турците, ограбен и превърнат в хан.
През следващите два века имотът преминава през множество изпитания: претърпява разрушения по време на Руско-турските войни и преживява опустошителен пожар.
Нова страница за Могошоая се отваря, когато имотът преминава в ръцете на знатната фамилия Бибеску. Истинският ренесанс на двореца в началото на XX век обаче се дължи на Марта Бибеску – румънска писателка, поетеса и общественичка, една от най-влиятелните жени в Европа за своето време.  Тя посвещава десетилетия и влага огромни средства за реставрацията на комплекса. Под нейно ръководство и с помощта на архитекта Доменико Руполи дворецът се превръща в изискан салон на европейския елит.
Тук са гостували кралски особи (включително румънската кралица Мария), дипломати, писатели, сред които Антоан дьо Сент-Екзюпери и Марсел Пруст, политици от ранга на Уинстън Чърчил.
По време на Втората световна война дворецът е сборен пункт за дипломатически срещи. След идването на комунистическия режим в Румъния, имотът е национализиран, а Марта Бибеску е принудена да напусне страната. „Домът на душата ми“ – така описва тя двореца Могошоая.
Днес комплексът е обявен за паметник на културата и функционира като музей.