Определяйки фестивала като изключително място за среща, Клуни използва речта си при получаването на наградата, за да подчертае необходимостта човечеството да осъзнае приликите си, вместо да се фокусира върху различията.
„Ето какво съм научил“, каза Клуни, докато правеше равносметка на кариерата и живота си досега при получаването на наградата за цялостен принос на фестивала.
„Никой не се смее на друг език. Никой не плаче на друг език. Родителите се тревожат по един и същ начин, децата мечтаят по един и същ начин. Любовта изглежда удивително подобна… което прави трудно да повярваме, че сме толкова различни, колкото постоянно ни казват“, поясни актьорът.
„Преживяваме момент, в който хората на власт, хората с най-много пари, ни казват да се страхуваме един от друг. Но ние знаем по-добре, нали? Защото историята ни дава урок. Тя ни учи нещо. Първите хора, които авторитарните лидери се опитват да заглушат, не са политиците. Те са журналистите, които задават въпроси. Те са творците – режисьорите, писателите, актьорите и музикантите, които настояват, че някой, когото никога не сте срещали, заслужава вашето съчувствие“, каза Клуни.
Преди връчването на наградата Лора Дърн произнесе реч, в която отбеляза постиженията на Клуни.
В началото на речта си тя отбеляза, че Клуни е един от само тримата души, номинирани за „Оскар“ в шест категории през кариерата си – за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра главна мъжка роля, най-добра поддържаща мъжка роля, най-добър оригинален сценарий и най-добър адаптиран сценарий.
След това тя заяви, че Клуни е Грегъри Пек на нейното поколение.
По-късно Маги Джиленхол, която е председател на журито, се присъедини към думите на Клуни за силата на киното.
„Когато ходя на кино, не ме интересува съвършенството, колкото и съблазнително да е то. Любимите ми филми са онези, в които режисьорът ме кани в ума си и в умовете на своите сътрудници и ми позволява да се огледам“, каза тя.
Фестивалът тази година се открива с драмата Ink на Дани Бойл, която проследява възхода на скандалния британски таблоид The Sun през 70-те години – издание, което, по ирония на съдбата, не е имало същата обединяваща сила като фестивала, на който филмът има своята премиера, пише Deadline.