Един от финалистите в конкурса за избор първи български космонавт живее в бургаския квартал Сарафово

В бургаския квартал Сарафово живее един от финалистите, достигнали до последния кръгове в конкурса за избор на първи български космонавт през 1979 г. Това е Михаил Костов, който по това време е майор и служи в 15-и полк в Равнец. Това разказа Слави Костадинов, главен специалист към "Авиомузей - Бургас", при представянето на списание ЛИК - "Българската следа в космоса" в Националния пресклуб на БТА в Бургас.
"Когато е обявен конкурсът за избор на първи български космонавт, условието е било кандидатите да са задължително военни летци, които са завършили военното училище в Долна Митрополия след 1964 г., което тогава е било на изключително високо ниво. Тогава по здравословни причини много от кандидатите отпадат. Един от пилотите, достигнали до последните кръгове на подбора, е тогавашният майор Михаил Костов, служил в 15-и полк в Равнец. Той живее в Сарафово и чест гост на Авиомузея", допълни Костадинов. 
Малко известен факт е също, че дубльорът на втория български космонавт Александър Александров е тогавашният лейтенант Красимир Стоянов. Той също е служил в 15-и полк в Равнец, но като част от ескадрилата в Балчик. Той достига до финалния кръг в подбора за космонавт заедно с брата на Александър Александров - Пламен, който служи в същата ескадрила, разказа още Слави Костадинов.Тази година, съчетавайки 45-годишнината от полета на Георги Иванов и отбелязването на Международният ден на авиацията и космонавтиката, "Авиомузей - Бургас" предложи на жителите и гостите на града интересна програма с различни събития и инициативи в периода между 12 и 14 април. Сред тях бяха разнообразни работилници за деца, както и представянето на първи брой на в. "Авиомузей - Бургас", посветен изцяло на българската следа в космоса, допълни експертът."Най-впечатляващо, както за малки, така и за големи, беше дегустацията на космическа храна, която при нас става традиционна. Може би трета или четвърта година поред използваме услугите на Института по криобиология и хранителни технологии към Българската академия на науките (БАН), които все още произвеждат космическа храна. Това е т.нар. лиофилизирана храна, която се създава при специални условия. Така посетители успяха да видят качествата на храната, това, че тя се запазва и може се консумира след обработка с гореща вода", допълни Слави Костадинов. Той допълни, че посетителите на музея са имали възможност да опитат по този начин различни плодове, ястия като пиле с ориз, зърнена закуска, макарони със сирене.Според Костадинов Бургас предлага интересни начини младите да опознаят отблизо авиацията и космонавтиката. В Авиомузея например има симулатори за полет със самолет F16, както и авиосимулатор за самолет Cessna 172, разположен в Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас. Новооткритият миналата година Планетариум също дава възможност на децата да изучават звездите, космоса и неговите явления, а в детския научен център "ПланетУм" те могат да изследват и дълбините на морето.  
По думите на Костадинов българската авиация и космонавтика са изживявали през годините много възходи и спадове. При прохождането на авиацията България е била водеща страна, произвеждаща летателни апарати. По същия начин при овладяването на Космоса, страната ни е шестата в света, изпратила космонавт извън орбитата на Земята с помощта на програмата "Интеркосмос", развивана съвместно със Съветския съюз. Според наблюденията му малко са посетителите, които знаят, че България изпраща общо двама космонавти и че към 1988 г., когато е полетът на втория български космонавт, с такова постижение могат да се похвалят само държавите САЩ, СССР и България. "Една от основните цели на нашия музей е да съхраним историята на българската авиация за сегашните поколенията и така на основата на историята да градим бъдещето", коментира още Слави Костадинов.