Единадесети май е денят, в който словото ни събира, паметта ни обединява, а културата ни напомня кои сме, каза Евтим Милошев

Единадесети май е денят, в който почитаме светите братя Кирил и Методий - духовните първоучители на българския народ и денят, в който словото ни събира, паметта ни обединява, а културата ни напомня кои сме. Това каза министърът на културата Евтим Милошев на днешното откриване на юбилейната изложба „Слово и памет“ в столичната галерия „Средец“. Експозицията е посветена на половинвековното съществуване на Националния литературен музей (НЛМ).
„Развълнуван съм в първия си работен ден, в тази позиция, в първата си публична проява да бъда сред всички присъстващи. Това е нещо, което представлява един добър знак и един голям ангажимент - една голяма отговорност към българското слово, към българската култура и към българското изкуство“, каза още министър Милошев.
По думите му „изложбата „Слово и памет“ е ярко свидетелство, че този богат архив, който притежаваме, трябва „да намира такива форми, в които да достига до хората, до обществото, да може да се виждат всички тези артефакти, които са вдъхновения и са белег за история, белег за памет, белег за традиция“.
„Националният литературен музей вече половин век изпълнява своята благородна мисия да съхранява, изследва и популяризира литературната памет на България. Създаден през 1976 г., днес той е не просто музей, а жива духовна карта на българската литература и пространство, в което поколения българи се срещат с делото на дядо Вазов, Пейо Яворов, Петко и Пенчо Славейкови и още десетки велики творци, изградили националния духовен пантеон“, отбеляза културният министър.
Той допълни, че юбилейната изложба „впечатлява не само с богатството на предоставените реликви, артефакти и документи, но и с дълбокото си послание. Чрез своите тематични ядра тя разкрива словото като начало, изповед, завет, съкровение и незабрава, а писателя – като негов пазител и морален ориентир за обществото“.
„Литературната памет не трябва да остава затворена единствено в архивите, тя трябва да бъде жива, видима и споделена. Само така можем достойно да представяме българската литература и култура пред света като част от европейското духовно наследство и европейското културно пространство“, каза още министърът на културата.
Директорът на НЛМ Атанас Капралов подчерта, че именно българските писатели играят ключова роля като „езикотворци“, оформяйки и развивайки книжовния език през различните епохи. По думите му те са двигателят на духовното и културното въздигане на страната, а ролята им далеч надхвърля тази на творци.
„Писателят в България е не само творец, той почти винаги е обществена фигура, ангажирана със съдбата на своя народ“, каза Капралов. Той допълни, че българският писател е „неподкупната съвест на нацията“ и посредник между българската и световната култура.
„В 50-годишната история си история ние в НЛМ сме имали периоди на вдъхновение и градеж, но сме имали и тежки моменти на безперспективност и разпад. Днес се радвам, че духът на вдъхновение и съзидание, владее нашия малък, но амбициозен екип“, каза още Капралов.
Сред присъстващите на откриването на изложбата бяха зам.-министърът на културата доц. Пламен Славов, директорът на Столичната библиотека д-р Марчела Борисова, председателят на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов, литературните критици проф. Михаил Неделчев и Алберт Бенбасат, както и дългогодишният ректор на УниБИТ проф. Стоян Дечев.