Едни от най-красивите майсторски произведения на възрожденското ни ножарство са произвеждани в Смилян, каза изследователят Виолин Калчев

Едни от най-красивите майсторски произведения на възрожденското ни ножарство са произвеждани в Смилян, каза за БТА изследователят на възрожденските оръжейни занаяти Виолин Калчев. Той гостува във Велико Търново, за да представи изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“, която може да бъде разгледана в Музей „Възраждане и Учредително събрание“. 
Виолин Калчев е от Варна и казва, че интересът му към ножовете е голям. Той е насочен към възрожденското ножарство по нашите земи като цяло, но смята, че смилянските ножове са много характерни и се различават от всички останали.
Експозицията представя паметта за смилянската школа пред България и света, защото дори наследниците на местните ковачи нямат спомен, че тези ножове са ковани от техните прадядовци, каза Калчев. Посетителите на изложбата могат да видят 16 ножа в пълната гама размери и типове на произвежданите по това време ножове по нашите земи – османския период от средата и втората половина на XIX век.
Характерното за смилянските ножове е тяхната форма, конструкция и най-вече декоративната украса по дръжките. Чирените са от биволски рог с кафяв или черен цвят, украсени със сребърни и месингови пирончета, красиво подредени дизайнерски декоративни розетки. Трудно човек би могъл да си представи, че това майсторство и отношение към такъв продукт като ножа може да бъде родено в родопското село Смилян преди над 150 години, коментира Калчев.
В Родопите са документирани няколко оръжейни и ножарски центрове, които са основно в природопската област – в Пловдив и Асеновград, обясни изследователят. В самите Родопи най-големия оръжеен център е бил Мадан. Впоследствие Смилян се оказва приемник на маданското ножарство, което е агупско. Отделяйки се в селото, смилянската група създава собствена школа и развива на съвсем друго качествено ниво тази продукция. Тя е за най-богатите клиенти - местни кехаи, богати овчари, собственици на големи стада и крупни търговци.
Смилянската школа със сигурност съществува от средата до края на XIX век, разказа Калчев. Ножовете се датират трудно, защото има развитие на майсторските марки, които са използвани. Обикновено има една първична марка, от която има цитиращи я деривати с добавки към нея. По тази линия може да се твърди за съществуването на 3 до 5 поколения ножари от тази школа, което навежда на мисълта, че става въпрос за времеви период от около 60-80 години.
Голяма част от ножовете в изложбата произхождат от Родопите – от Смилян, Смолян, както и от родове в Пловдив, Асеновград, мигрирали от района на смилянско – Чокманово, Райково, Устово.
Изложбата е част от постоянната експозиция на Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров - 1927 г.“ в село Смилян, община Смолян и пет частни колекции. Тя вече е била във Варна и в Смилян, а след Велико Търново предстои да бъде показана в Националния етнографски музей в София.