Египетски учени откриха фосил на 18 милиона години, който може да пренапише историята на приматите


Египетски учени откриха вкаменелост от непознат досега вид древни висши примати, наречен месрипитек мограенсис (Mesrypithecus moghraensis), който е живял в региона на Западната пустиня преди около 18 милиона години, съобщи в. „Ал Ахрам”. 
Изследването, публикувано в изданието „Сайънс”, се основава на усъвършенствани филогенетични анализи. Чрез комбиниране на ДНК данни от съвременни видове с анатомичните характеристики на новооткритите фосили, екипът от Университета в Мансура е позиционирал месрипитека близо до общия прародител на съвременните човекоподобни маймуни.
В продължение на години научните теории предполагаха, че произходът на висшите примати е в голяма степен ограничен до Източна Африка, а северната част на континента е извън основния им еволюционен ареал през ранния миоцен. Присъствието на месрипитека в Египет доказва, че Северна Африка съдържа липсващо парче от пъзела, което очертава картина на значително по-широко им разпространение.
Находката е напът да преначертае еволюционната карта на приматите в Африка, каза д-р Хешам Салам, основател на Центъра по палеонтология на гръбначните животни към Университета в Мансура. Той изтъкна, че това е първото подобно откритие, извършено изцяло от египетски научен екип. Нещо повече, водещият изследовател на проекта д-р Шрук ал Ашкар е първата жена от Близкия изток, ръководила изследване с такъв мащаб, което е публикувано в толкова влиятелно научно списание.
Екипът за първи път получи световно признание през 2018 г. с откритието на мансуразавъра (Mansourasaurus) -динозавър с размерите на училищен автобус, който запълни празнина в историята на африканските динозаври. То беше последвано от идентифицирането през 2023 г. на тутцетус (Tutcetus) - един от най-малките и най-древни представители на изчезналото семейство китоподобни базилозаври, наречен в чест на древноегипетския владетел Тутанкамон. 
През 2025 г. Центърът идентифицира вида уадисухус (Wadisuchus) - „долинния крокодил”, живял преди приблизително 80 милиона години и оцелял след изчезването на динозаврите. Още едно откритие е месоядният бозайник бастетодон (Bastetodon), обитавал египетските земи преди 30 милиона години, което предостави ключови сведения за ранните праисторически хищници по тези земи.

Пловдив

В Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив се обучават общо 26 чуждестранни студенти

В Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив се обучават общо 26 чуждестранни студенти,...

София

Центърът „Проф. Иван Дуйчев" се утвърди като водеща научна структура в региона, каза ректорът на СУ доц. Първанов

Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ се е утвърдил като водеща научноизследователска структура в България и региона за изучаването...

Пловдив

В Медицинския университет в Пловдив се обучават 2530 чуждестранни студенти

В Медицинския университет (МУ) в Пловдив се обучават 2530 чуждестранни студенти, от които 1100 са граждани на държави – членки...

София

Четиридесет години са достатъчни, за да се утвърди една институция, каза директорът на Центъра „Проф. Иван Дуйчев" проф. Велинова

Четиридесет години за една институция са достатъчни, за да се утвърди, и може би не достатъчно, за да разгърне истинския...

Разград

Общинската програма „Еколято 2026“ в Разград ще ангажира близо сто деца с екологични и образователни дейности

Общинската програма „Еколято 2026“ в Разград ще ангажира близо сто деца с екологични и образователни дейности. Инициативата се организира за...

София

Учените от Центъра „Проф. Иван Дуйчев" спасяват българската памет, каза президентът Йотова по случай неговата 40-годишнина

Учените от Центъра „Проф. Иван Дуйчев“ също като патрона си правят най-доброто за нашия род и държава. Те спасяват българската...