Египетски учени откриха фосил на 18 милиона години, който може да пренапише историята на приматите


Египетски учени откриха вкаменелост от непознат досега вид древни висши примати, наречен месрипитек мограенсис (Mesrypithecus moghraensis), който е живял в региона на Западната пустиня преди около 18 милиона години, съобщи в. „Ал Ахрам”. 
Изследването, публикувано в изданието „Сайънс”, се основава на усъвършенствани филогенетични анализи. Чрез комбиниране на ДНК данни от съвременни видове с анатомичните характеристики на новооткритите фосили, екипът от Университета в Мансура е позиционирал месрипитека близо до общия прародител на съвременните човекоподобни маймуни.
В продължение на години научните теории предполагаха, че произходът на висшите примати е в голяма степен ограничен до Източна Африка, а северната част на континента е извън основния им еволюционен ареал през ранния миоцен. Присъствието на месрипитека в Египет доказва, че Северна Африка съдържа липсващо парче от пъзела, което очертава картина на значително по-широко им разпространение.
Находката е напът да преначертае еволюционната карта на приматите в Африка, каза д-р Хешам Салам, основател на Центъра по палеонтология на гръбначните животни към Университета в Мансура. Той изтъкна, че това е първото подобно откритие, извършено изцяло от египетски научен екип. Нещо повече, водещият изследовател на проекта д-р Шрук ал Ашкар е първата жена от Близкия изток, ръководила изследване с такъв мащаб, което е публикувано в толкова влиятелно научно списание.
Екипът за първи път получи световно признание през 2018 г. с откритието на мансуразавъра (Mansourasaurus) -динозавър с размерите на училищен автобус, който запълни празнина в историята на африканските динозаври. То беше последвано от идентифицирането през 2023 г. на тутцетус (Tutcetus) - един от най-малките и най-древни представители на изчезналото семейство китоподобни базилозаври, наречен в чест на древноегипетския владетел Тутанкамон. 
През 2025 г. Центърът идентифицира вида уадисухус (Wadisuchus) - „долинния крокодил”, живял преди приблизително 80 милиона години и оцелял след изчезването на динозаврите. Още едно откритие е месоядният бозайник бастетодон (Bastetodon), обитавал египетските земи преди 30 милиона години, което предостави ключови сведения за ранните праисторически хищници по тези земи.

Токио

Книгата „Малкият принц” вдъхновява японския режисьор Хирокадзу Корееда за най-новия му филм

В последния филм на прочутия японски режисьор Хирокадзу Корееда скърбяща семейна двойка се обръща към технологиите, за да възстанови това,...

Велико Търново

Старозагорската опера представи балета "Лебедово езеро" на сцената на крепостта "Царевец" във Велико Търново

Балетът „Лебедово езеро“, представен от Старозагорската опера, озари сцената на крепостта „Царевец“ в старата столица. Представлението е част от програмата...

София

Осмата неделя след Петдесетница е, честваме и паметта на света преподобномъченица Параскева Римлянка

Осмата неделя след Петдесетница е, честваме и паметта на света преподобномъченица Параскева Римлянка. Името Параскева е гръцко и обикновено се...

София

Джаз и произведения от Брамс и Чайковски ще звучат днес в кино „Кабана"

Джаз и произведения от Брамс и Чайковски ще звучат днес в столичното кино „Кабана", което е домакин на лятната концертна...

Байройт

Байройтският фестивал отбеляза 150-ата годишнина от основаването си

Водещи берлински политици, сред които германският канцлер Фридрих Мерц и бившата канцлерка Ангела Меркел, се събраха в южната провинция Бавария...

Лондон

Микропластмасите в океаните имат „памет” за предишните си движения, показва проучване

Микропластмасите, които плават в океаните, имат „памет“ за предишните си движения и това оказва влияние върху посоката, в която са...