Егоизмът e предпоставка за забогатяване, а не обратното, установи британско проучване

Нови изследвания показват, че съществува ясна връзка между нарастващото богатство и неетичното поведение, като склонност към измама и кражба, съобщава Mail Online.
В обществото отдавна се смята, че по-богатите хора са по-егоистични, съсредоточени върху собствените си интереси и по-малко състрадателни към страданията на другите. Лесно е да се предположи, че богатството превръща иначе добрите хора в по-егоистични личности.
Но според д-р Стив Тейлър, психолог от Университета Бекет в Лийдс, Великобритания, може би е вярно точно обратното.
„Всъщност желанието за богатство е свързано със състояние на неудовлетвореност и недоволство. Щастливите хора обикновено не се стремят да станат богати“, обяснява д-р Тейлър пред Mail Online.
Макар да звучи като клише, все повече изследвания показват, че колкото по-богат е човек, толкова по-малко вероятно е да проявява морал.
В едно проучване психолози от Университета на Калифорния в Бъркли установяват, че хората от висшата класа са по-склонни да лъжат по време на преговори, да мамят за награди и да подкрепят неетично поведение на работното място.
Проучването показва още, че тези тенденции се дължат до голяма степен на по-благосклонното отношение на богатите към алчността.
От друга страна, изследвания показват, че хората от по-ниските социално-икономически групи проявяват повече съчувствие към страданията на околните, отколкото богатите.
Но социалната класа не е единственият фактор, който влияе върху егоистичното поведение.
Например, проучвания показват, че шофьорите на по-скъпи автомобили са по-малко склонни да забавят скоростта за пешеходци или да пуснат други шофьори в движението. Едно изследване на Университета на Невада установява, че вероятността шофьорът да спре за пешеходец намалява с 3% за всеки 1000 долара от стойността на колата му.
Това обаче повдига въпроса: правят ли парите хората егоистични, или егоизмът ги прави богати?
Според д-р Тейлър, същите личностни черти, които карат човек да бъде егоистичен, го подтикват и да търси и натрупва богатство.
Тези черти са част от така наречената „Тъмна триада“ – психопатия, нарцисизъм и макиавелизъм.
Докато проучванията последователно показват, че хора с тези характеристики се издигат до позиции на власт и натрупват богатство, те също така са по-малко щастливи.
„Този тип хора изпитват силна психологическа изолация. Техните вътрешни граници са толкова стегнати, че се чувстват отделени от другите и света, без емпатия или емоционална връзка“, обяснява д-р Тейлър.
Той добавя, че тази „липса“, причинена от „Тъмната триада“, подтиква определени хора да запълнят празнотата чрез статус и власт. Това обяснява защо процентът на клиничната психопатия е три пъти по-висок сред корпоративните управителни съвети, отколкото сред общото население.
„Хората с нарцистични и психопатични черти са силно привлечени от богатството. Те третират другите като обекти, полезни само ако удовлетворяват техните желания. Опитват се да компенсират вътрешната си празнота, като придобиват вещи и статус“, казва д-р Тейлър.
Липсата на емпатия, характерна за психопатите и нарцисите, улеснява постигането на успеха им. Тези черти правят хората по-безмилостни и по-малко загрижени за негативното въздействие върху другите при натрупване на богатство.
Това се влошава от факта, че парите допринасят малко за увеличаване на щастието след определен праг. Щастливите, състрадателни хора с богат вътрешен живот рядко изпитват нужда да натрупват огромни богатства и също така нямат липсата на емпатия, която би им позволила да го направят.
Все пак това не означава, че всички богати хора са зли. Някои стават богати заради страхотна идея, изключителен талант или наследство, без да проявяват егоизъм.
Ако обаче теорията на д-р Тейлър е вярна, тя обяснява защо богатството често се свързва с по-ниски нива на състрадание и емпатия и защо някои от най-богатите хора постоянно искат още, вместо просто да се наслаждават на богатството си.
„Човещината и връзката с другите са от съществено значение за човешкото благополучие. Без тях човек живее в постоянно неудовлетворение, независимо колко богат или успешен е“, заключава д-р Тейлър.