Егуси или пътешествието на нигерийско семе от пъпеш в космоса

Когато нигерийският изследовател Темидайо Ониосун избира семе от пъпеш, наречено егуси, за да го изпрати на космическа мисия, това не е само заради науката, но и заради символиката, предаде Ройтерс. 
Егуси, основен продукт в много западноафрикански кухни, се превърна в неочакван посланик на наследството на континента на борда на Международната космическа станция (МКС), след изстрелването си от космическия център "Кенеди" на НАСА във Флорида по-рано този месец.
"Всички в Нигерия ядат егуси, а също и хора в някои други западноафрикански страни и африканци от диаспората, така че тази мисия е нещо, с което могат да се идентифицират. Егуси е семето, което разказва нашата история", казва Ониосун. 
Егуси, основен източник на протеини, е сред група семена на култури от Коста Рика, Гватемала, Армения и Пакистан, поставени в специални епруветки и изпратени на МКС с космическата капсула "Дракон" на "Спейс Екс", изстреляна на 1 август.
Нигерийските семена от пъпеш, доставени от местни пазари в щата Ойо в Нигерия, прекараха седем дни в орбита на борда на орбиталната станция, преди да се върнат на Земята с предишния екипаж на "Дракон" на 9 август.
"Беше невероятно, защото предния ден изстрелването беше отменено заради времето. Така че залогът беше голям. Но в мига, в който ракетата наистина излетя, чувството беше   сюрреалистично", казва Ониосун.
Нигерийската космическа агенция NASRDA изпрати егуси и още пет вида семена на култури с мисия на НАСА за целите на финансирани от държавата селскостопански изследвания. 
Егуси на Ониосун бяха добавени като културна инициатива от Space in Africa - компания за пазарно проучване, която той основава, фокусирайки се върху африканската космическа и сателитна индустрия.
Семената, които бяха в орбита, сега се разпределят между изследователи, които да проучат ефекта от престоя им в космоса върху техните хранителни свойства.
Ученият от Университета на Флорида Вагнер Вендраме - един от изследователите, казва, че семената ще бъдат размножени инвитро и ще бъдат анализирани за генетични промени, предизвикани от характерната за космоса микрогравитация.
"Разглеждайки промените в растенията и самите семена, можем да се запитаме дали те все още са същите? Ще осигуряват ли същото ниво на хранителни вещества за астронавтите?", казва изследователят. 
Ониосун допълва, че целта му е култури, произхождащи от Африка, да бъдат част от бъдещите хранителни системи на Луната и Марс, ако обитаването на космоса се разрасне през идните десетилетия.