Стоян Радев е режисьор на моноспектакъла на Биляна Петринска.
Романът „Съперницата“, преведен и на български, излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на Мария Калас. Авторът прави театрална адаптация по него специално за проекта на най-голямата ни трупа.
Радев не за първи път работи по текст на Шмит. През 2019 г. поставя „Развратникът“ в театър „София“.
СЮЖЕТЪТ
„Добро пеене, добър живот, добра смърт“ – това е мотото, което следва в живота и професионалния си път оперната прима Карлота Берлуми. И сякаш наистина успява да го изпълни. Надарена с природно красив глас, тя печели конкурс, когато е на 17 години, а на 20 вече пее в „Аида“ в миланската „Ла скала“. Животът е щедър към нея – отрупва я с талант, верни поклонници и многобройни любовници.
Появата на една друга оперна звезда сякаш хвърля сянка върху победоносното ѝ шестване по оперните сцени – Мария Калас. Когато я среща за първи път, Карлота не успява да прецени опасността, която представлява амбициозната гъркиня. По-късно обаче започва да провижда във всеки свой професионален и любовен неуспех зловредното влияние на Калас. Съперницата ѝ е пълна нейна противоположност: с гласа си като „пожарникарска сирена“, с новаторството в сценичното си поведение, с визията си на модел.
Най-необяснимото е поведението на публиката – зрителите се възхищават на Карлота, но някои предпочитат да гледат Калас и да я освиркат, вместо да чуят Берлуми. Провал на Калас предизвиква по-голям интерес, отколкото триумф на Берлуми. Какъв е ключът към тая загадка? В какво се състои магията, с която Калас успява съблазни тълпите по цял свят? На тези въпроси опитва да намери отговор Карлота Берлуми в залеза на дните си, когато ѝ остава да изпълни и последната част от своето мото – „добра смърт“.
В „Ария на съперницата“ преводът е на Снежина Русинова-Здравкова, сценография и костюмография – Елица Георгиева, хореограф – Теодора Попова, музика – Христо Чучков.
Следващите представления са на 30 април, 12 и 29 май, 5 и 21 юни, 8 юли.
ЗА АВТОРА
Ерик-Еманюел Шмит е френски драматург, романист, есеист и режисьор. Творбите му са преведени на 45 езика, а пиесите му се играят в повече от 50 държави. Добре познат е и на българската публика с многобройните спектакли по негови пиеси и литературни произведения. Негови пиеси са спечелили няколко награди „Молиер” и гран при за театър на Френската академия.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supеrieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път се прочува в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придобива театър Rive Gauche в Париж, заедно с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл повести „Кръговрат на незримото”, с вече осем приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки, включително у нас – „Миларепа“, „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“, „Оскар и розовата дама“...
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи – „Сектата на егоистите“ (Гонкур за дебютен роман), „Евангелие според Пилат“, „Когато бях произведение на изкуството“, „Одисей from Багдад“, „Жената с огледалото“, „Папагалите от площад Арецо“, „Любовен еликсир“ и „Любовна отрова“.
В „Нощта на огъня“ пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот, и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Автобиографични са и книгите му „Дневник на една изгубена обич“ и „Предизвикателството на Йерусалим“.
Театралните му пиеси пълнят залите на театрите ни, а „Леге артис“ издава два тома „Театър 1“ и „Театър 2“, общо 38 книги от автора, сред които пет тома от деветтомния роман „Пътуване през времето“, пет сборника с разкази, девет романа, 10 повести, няколко авто- и биографични книги.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като „Моят живот с Моцарт“, „Веднага след Бог е татко“ (предстояща в България). През октомври 2012 г. дебютира дори в Националната опера, в Париж, с „Мистерията на Бизе“, а през 2014 г. публиката посреща премиерите на две опери по негови текстове.
Като актьор изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия, и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително заедно с Мариус Донкин в Народния театър „Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
Води майсторски класове за литературно писане. През 2016 г. единодушно е избран за член на журито на „Гонкур”.
Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
Ерик-Емануел Шмит живее в Брюксел.
/ДД