Есенният театрален салон 2026 в Сливен започна с представянето на книгата на Георги Тошев „Катя Паскалева. Тишина от думи“ и прожекция на документалния филм за любовта на актрисата с Георги Божилов - Слона.
„Катя е учител, Катя е приятел, Катя е загадка. Всичко това е Катя за мен“, каза авторът за БТА. Това е втората книга на Тошев за голямата актриса. Първата – „Жените в мен“, излезе преди десет години по повод 70-годишнината ѝ и е по-класическа биография. „Разликата между двете книги е, че за първи път си позволявам да пиша много лично“, коментира Тошев. По думите му новата книга е резултат и от натрупаните през последните десет години спомени, фотографии и документи.
Значимо място в книгата заема Сливен и историята на спектакъла „Чайка“ по Чехов, с който Катя Паскалева се връща на театралната сцена. Тошев разказа, че през 1995 г. Сливенският театър, с тогавашен директор Златко Гулеков, е единственият театър, който решава да отбележи 50-годишнината на актрисата с театрален спектакъл. „В някои театри смятаха, че тя е приключила като актриса“, каза Георги Тошев.
Периодът, в който директорът на Сливенския театър поема този риск, е времето на управлението на Жан Виденов, белязано от глад и мизерия, подчерта Тошев. Тогава Катя Паскалева е помолила не за висок хонорар, а да бъде поканен актьор, с когото е партнирала няколко пъти в киното, но никога не са били заедно на театрална сцена. Това е Антон Горчев.
Постановката е играна повече от 50 пъти и според Тошев не само връща Катя Паскалева на сцената, но и сбъдва нейна мечта – да затвори кръга на любимата си драматургия. В началото на кариерата си тя играе Нина Заречная в „Чайка“, а години по-късно се превъплъщава в Аркадина.
„Когато съм в ситуация, в която по ред обстоятелства характерът ми, неувереността взимат връх и ме разколебаят, аз се сещам за Катя, която ми каза: „Вярвай си повече“, разказа Тошев.
Той описа актрисата като много внимателен, вглъбен и тих човек. „Бездарникът е шумен, бездарникът е нагъл, бездарникът се фука. Катя Паскалева не притежаваше нито едно от тези качества“, каза той. В живота си тя се е държала като обикновен, земен човек. „На сцената всичко това се компенсира с такава енергия, с такъв усет към детайла. Катя Паскалева беше и е най-неистовата българска актриса“, каза Тошев.
В книгата той включва нейни бележки, програми и фотографии. Разказа, че след първата книга е получил три кашона с материали от фондацията на нейно име, които впоследствие са предадени на Държавния архив. Именно там открива част от бележките на Паскалева.
По думите му при създаването на книгата е търсил връзката между визуалния и текстовия разказ. Освен фотографии, в нея са включени и бележки на актрисата, които според него изграждат образа ѝ.
Тошев отбеляза и ролята на своя редактор Веселина Седларска, която според него го е насърчила да сподели по-личните си спомени и наблюдения за актрисата.
„Аз мога само да благодаря на Катя Паскалева за тези моменти и за тези уроци. Уроците не винаги са изречените уроци“, каза Тошев. По думите му един от най-важните от тях е личният пример. „Личният пример на Катя Паскалева е заразителен – от начина, по който се готвеше да репетира, до хигиената на общуване“, каза той.
Тошев говори и за неотстъпчивата ѝ морална чувствителност, която неведнъж е заставала на пътя на професионалните ѝ амбиции.
„Моето пожелание е да разказваме хората, които са по някакъв начин били част от живота ни“, каза още Георги Тошев. Той изрази надежда, че чрез хората, които продължават да разказват за Катя Паскалева, тя няма да бъде забравена.