Европейският космически телескоп "Евклид" откри най-старите квазари във Вселената

Европейският космически телескоп "Евклид" е засякъл най-старите квазари, наблюдавани досега във Вселената, което още повече задълбочава космическа мистерия, озадачаваща учените, предаде АФП. 
Квазарите са най-ярките обекти във Вселената. Те представляват ядрата на първични галактики, където свръхмасивни черни дупки френетично поглъщат материята около себе си. Този внушителен процес на акреция (нарастване на масата на небесно тяло чрез гравитационно привличане на материя от околното пространство) генерира яркост, превишаваща тази на трилиони Слънца.
Тъй като квазарите са невероятно ярки, а наблюдението в далечния космос е равносилно на пътуване назад във времето, астрономите отдавна проследяват тези древни обекти, за да разберат по-добре все още слабо проучените ранни епохи на Вселената.       В изследване, публикувано в сп. Astronomy & Astrophysics, международен екип от астрономи обяви, че телескопът "Евклид" на Европейската космическа агенция (ЕКА) е открил 31 квазара, сред които и двата най-стари, известни към днешна дата.       Тези обекти са излъчили светлината си, когато Вселената, чиято възраст днес се оценява на 13,8 милиарда години, все още е била много млада - на около 670 милиона години.
Това е с 20 милиона години по-рано от най-стария квазар, известен досега, чието откриване беше обявено от същия екип през 2021 г.
Допреди броени години търсенето на квазари разчиташе на наземни телескопи, но изстрелването на "Евклид" през 2023 г. "революционизира тази област", каза пред АФП Дамин Ян, водещият автор на изследването от Университета на Лайден в Нидерландия. 
Само за две години броят на известните досега квазари се е удвоил благодарение на космическия телескоп на ЕКА, допълва изследователят. 
Двата квазара датират от епохата на рейонизацията на Вселената, когато първите галактики и звезди са започнали да се формират и да разсейват космическата мъгла. 
"Можем да използваме квазарите като маяци, за да изучаваме газа, който се намира между тях и нас, и по този начин да възстановим процеса на рейонизация на Вселената в хода на нейната история", казва Дамин Ян.
Те са и най-новият пример за проблем, който озадачава астрофизиците.
С нарастването на мощността на телескопите, позволяващо връщането все по-назад във времето, техните наблюдения разкриват галактики и обекти, които са по-големи и по-развити, отколкото предсказва теорията за толкова ранен период от историята на Вселената.
"С всяка крачка, която правим към миналото, загадката става още по-объркваща", отбелязва съавторът на изследването Джоузеф Хенави.       "Тези гиганти, чиято маса може да е до няколко милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето, вече са съществували, когато Вселената е била още в зародиш, и все още не разбираме добре как са успели да станат толкова масивни за толкова кратко време", допълва ученият.       За да намерят улики, изследователите търсят още по-древни квазари, от времето, когато Вселената е била само на 630 милиона години.       Екипът планира също така да изследва квазари, открити наскоро с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб", за да научи повече за тях.
В крайна сметка изследователите се надяват да обединят всички тези наблюдения, за да създадат нещо, което Джоузеф Хенави описва като "хроника на квазарите от първите един милиард години на Вселената".