Фернандо Ботеро успя да постигне успех благодарение на това, че не мисли за последствията

„Хората ми казваха, че това е професията, с която мога да умра от глад“, каза преди години Фернандо Ботеро в интервю, припомнено от „Ню Йорк Таймс“ по повод смъртта му на 15 септември тази година.  „Но аз никога не съм мислил за последствията.“
Колумбийският художник, станал известен със закръглените наивистични фигури на домакини, селяни, тореадори и светци, постига разпознаваемост и известност още като съвсем млад творец. Почитатели го чакат на летища за автограф - нещо нетипично за живописец и скулптор. 
Роденият в Меделин Ботеро научава много за риска и оцеляването още от детските си години – след като губи баща си, бива изпратен в църковно училище, а чичо му го подкрепя финансово при условие, че стане матадор. Това е "маестрото" бикоборец, който застава невъоръжен пред разгневения и наранен с пики бик. До края на живота си Ботеро ще рисува фигури на матадори като символ на принудата в жестокия свят.
Ботеро често сменя местожителството си – живее в Богота, Париж, Флоренция... Постепенно става известен с платната си, представящи закръглени фигури с лек ироничен привкус. Като истински колумбиец – макар да изживява живота си извън Колумбия – Ботеро обича да изобразява силните на деня с много ирония. Сред „силните“ са и старите майстори в изкуството, затова той рисува портрети на Дьолакроа, Енгър, Джакомети, както и свои версии на прочути картини. Най-известна от тях е закръглената Мона Лиза. 
Ботеро твърди, че никога не рисува „дебели хора“. По думите му стилът му е прослава на самия живот, витален отпор както срещу отричането на плътта, така и срещу насилието върху човешкото тяло. През 2005 г. Ботеро рисува серия графики, провокирани от новините за насилие в затвор в Ирак. Според критиците закръглените фигури на измъчваните хора възвръщат достойнството на човешките същества. В крайна сметка всяка форма на насилие се стреми да унищожи и унижи тялото, а всяко тяло е тържество на живота. 
Фернандо Ботеро без съмнение беше най-разпознаваемият южноамерикански художник и скулптор, а терминът „ботеризъм“ („boterismo“), утвърди неговата естетическа концепция – всеки артист трябва да деформира реалността съгласно начина, по който вижда света. През годините Ботеро настоява, че макар творбите му да изглеждат като плод на моментно вдъхновение, зад всяка една стоят много размисъл и дълги часове тежък труд. След като губи баща си на 4-годишна възраст, бъдещият художник е отгледан от майка си, която е шивачка. Години по-късно Ботеро споделя, че упоритият труд на майка му над шевната машина е първото му вдъхновение. 
Безспорно творчеството на Ботеро е повлияно от школата на мексикансия стенописец Диего Ривера. Освен че провокира желание за големи произведения, които да бъдат част от публичната среда, Ривера помага на художниците след него да намерят достатъчно самочувствие в трактовката на „местни“ теми. Като следствие от това Фернандо Ботеро се извисява до един друг колумбийски гений – писателя Габриел Гарсия Маркес. Етиката и естетиката, въплътени в интерпретацията на колумбийската история, се превръщат в универсални послания и дори упражняват влияние върху творци от Европа и САЩ.