Фестивали като „Варненско лято“ играят важна роля в създаването на връзки, като събират артисти и публика чрез споделената любов към музиката и същевременно допринасят за това нашето музикално наследство да продължи да се развива и за бъдещите поколения. Това каза в интервю за БТА цигуларят Патрик Рафтър от Ирландия, който гостува във Варна в рамките на юбилейната програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.
Според него това е един от най-впечатляващите фестивали, на които е имал честта да участва, а най-голямата му сила е страстта към музиката и стремежът към истинска връзка с хората. „Варненско лято“ притежава една особена и трудно обяснима комбинация от великолепни изпълнители, прекрасен организационен екип, уникален град и стогодишна история, през която тук са се изявявали велики музиканти. Всичко това създава изключителна атмосфера, обясни той. Добави, че е свирил на BBC Proms, на Gstaad Menuhin Festival в Швейцария, както и на големи фестивали в Германия, Франция и други страни, но „Варненско лято“ наистина се откроява като един от най-добрите.
Музикалната сцена днес се развива по изключително вълнуващ начин, смята цигуларят. Макар че съвременната публика има по-голям избор от всякога, хората продължават, както винаги е било, да търсят в музиката красота, искреност и емоционална връзка. Форуми като „Варненско лято“ показват, че големите художествени традиции остават живи, като същевременно продължават да приемат нови идеи, нови артисти и нова публика. Именно този баланс между наследството и новаторството е нещо, на което той дълбоко се възхищава.
Като артистичен директор на фестивал в Ирландия, е установил, че публиката е изключително отворена към новото, когато програмите са внимателно и смислено изградени. „Открихме, че хората с удоволствие слушат както обичани шедьоври, така и по-малко познати произведения, защото това превръща концерта в пътешествие на откривателството, а не просто в представяне на очаквания репертоар. За мен въпросът не е дали бароковата, класическата и романтичната музика са по-важни от съвременната. Нуждаем се от всички тях. Шедьоврите на миналото са устояли на времето, защото докосват нещо универсално в човешкия опит, а съвременните композитори гарантират, че класическата музика ще остане живо и непрекъснато развиващо се изкуство. В крайна сметка публиката откликва на автентичността. Ако едно изпълнение е поднесено с убеденост, въображение и искреност, слушателите ще се свържат с него – независимо дали произведението е написано преди три века или миналата година. Фестивали като „Варненско лято“ и Marble City Music Festival играят важна роля в създаването на такива връзки, като събират артисти и публика чрез споделената любов към музиката и същевременно допринасят за това нашето музикално наследство да продължи да се развива и за бъдещите поколения“, казва Рафтър.
Концертът, в който музикантът участва във Варна, бе символично предаване на председателството на Съвета на Европейския съюз от Кипър към Ирландия и Патрик Рафтър бе представителят на страната, която поема щафетата. За него най-важният аспект на събитието е възможността хората да бъдат събрани чрез музиката и споделянето на сцената. Музикалната среща с прекрасното сопрано Хрисо Макариу от Кипър е напомняне, че музиката има силата да преодолява граници, езици и политически различия. Рафтър вярва в ценността на европейското единство не като идея всички да бъдем еднакви, а като възможност различните ни култури, истории и традиции взаимно да се обогатяват чрез уважение и диалог. Той смята, че музикантите преживяват това всеки ден, изпълнявайки произведения от различни държави, работейки с артисти от различни националности, общувайки чрез един универсален език.
Патрик Рафтър е основател на фестивала за класическа музика в Килкени Marble City Music Festival. Казва, че основната му цел е да създава връзка между хората. „Аз съм много открит и общителен човек и чрез музиката търся начин да се свържа със света. Класическата музика притежава необикновена сила да преобразява. Затова фестивалът ми е посветен на разказването на истории, на обединяването на артистите с публиката и на съвместното пътуване през музиката“, обяснява музикантът и добавя, че за него е изключително важно изпълнителят да умее да общува със своята публика, да работи усърдно, за да достигне до хората, да ги покани в този свят и да им покаже магията на своето изкуство. По думите му близо 98 процента от хората, които посещават за първи път концерт за класическа музика в Ирландия, се завръщат отново в залите.
По думите му Ирландия има изключителна художествена традиция, която често съчетава разказването на истории, поезия, музика и изобразително изкуство, а ирландците са народ, който изпитва силна потребност да се изразява чрез изкуството и това движи музикалното творчество. Страната разполага с изключително богато хорово, симфонично и традиционно музикално наследство, което достига до милиарди хора по света. Според него новата музика се изпълнява много активно и редовно, като вокалната има особено широко международно влияние. Националният симфоничен оркестър на Ирландия, с който цигуларят работи като солист, е много ангажиран с поръчването и представянето на нови произведения. Концертният оркестър на RTÉ също реализира впечатляващи проекти, като съчетава класическата музика с традиционната ирландска музика.
Работата си като цигулар-солист Рафтър намира за огромна привилегия заради невероятния късмет да среща толкова много прекрасни музиканти и оркестри. Според него най-трудната част в нея понякога е чувството за самота, което може да съпътства соловата кариера. Като човек, който обича общуването, когато излиза като солист на сцената, той иска да усеща дълбока връзка с оркестъра и диригента. В този смисъл концертът му във Варна е бил наистина специален за него, тъй като диригентът Христо Павлов е изключителен колега и му е дал голяма подкрепа, а той самият е почувствал истинска и много силна връзка с прекрасния Симфоничен оркестър на Враца. Натоварващи за солистите според него са и пътуванията, но човек се научава да приема нещата, които не зависят от него, и просто да се наслаждава на самото пътешествие. „Натискът идва най-вече отвътре, затова човек трябва да пази ума си ясен, да бъде уравновесен и в добра вътрешна форма“, смята той.
Неговият ментор Максим Венгеров е оказал изключително силно влияние върху развитието му както като цигулар, така и като човек, признава Рафтър. Научих изключително много от него като музикант, постигнах невероятна лекота в свиренето на цигулка и днес нищо не ми изглежда трудно, което до голяма степен се дължи на неговия изключителен начин на преподаване. В крайна сметка той ме научи да се стремя към нещо отвъд световното равнище – непрекъснато да търся най-красивия звук и никога да не бъда прекалено доволен от себе си. Неговото менторство отвори много врати пред мен. Чувствам се истински привилегирован, че имах възможността толкова дълго да бъда негов ученик, каза той и припомни, че големият му дебют с Вангеров е бил непосредствено преди пандемията от КОВИД-19 и му е донесъл множество нови възможности.
Патрик Рафтър е представител на новото поколение ирландски музиканти. Възпитаник е на Кралската музикална академия в Лондон, която е завършил с пълно отличие и многобройни награди. Специализирал е в академията „Йехуди Менухин“ по лична препоръка на Максим Венгеров. Рафтър концертира активно, дирижира, преподава в Корк и Женева, а през 2023 г. създава фестивал в ирландския град Килкени. Концертирал е в цяла Европа, в Близкия Изток, Южна Америка и Азия. Музицирал е с Максим Венгеров, Шломо Минц, Бари Дъглас и Джон О‘Конър, свирил е с диригенти от ранга на Семьон Бичков, Марин Алсоп, сър Марк Елдър; като солист на Пражката филхармония, Националния ирландски оркестър, Манхаймските солисти, Киевските солисти, Camerata Ireland и др. Носител е на над 100 награди, сред които „Млад музикант на годината в Ирландия“, „Най-добър млад музикант на годината на фестивала Clandeboye, победител е на конкурса Valiant в Швейцария. Постоянен гост-преподавател е в Женевската консерватория, както и в Кралската музикална академия в Дъблин.