Филмови дейци се опитват да бъдат в крак с изкуствения интелект, прекрояващ китайското кино

Докато Китай затвърждава мястото си на втория по големина филмов пазар в света, подкрепен от световни хитове като "Нъчжа 2", нова сила бързо променя творческия и индустриалния пейзаж - изкуственият интелект (ИИ), предаде Синхуа. 
Темата за ИИ доминираше в разговорите на тазгодишния Международен кинофестивал в Пекин. За филмовите дейци въпросът вече не е дали той ще промени китайското кино, а как да бъдат в крак с него. Форуми и презентации на проекти разкриха една индустрия, която се опитва да се приспособи, прегръщайки възможностите на изкуствения интелект, изправяйки се същевременно пред неговите предизвикателства.
Една от ключовите дискусии по темата по време на фестивала беше на форум, озаглавен "Създаване на филми и телевизии с ИИ: Възможност или капан?" Сценаристът Лиу И, известен с работата си над касовата поредица Wolf Warrior, описва ИИ като "партньор в пинг-понга" на творчеството, използващ инструменти като DeepSeek и Doubao за генериране на плакати, дизайн на персонажите и подсказки за сценария. 
Въпреки това той отправя предупреждение: "Истинската мъка на творчеството -  зараждането на основните идеи, все още лежи на човешките плещи". 
По думите на сценариста изкуственият интелект повишава ефективността, но все още не е в състояние да революционизира творческия процес.
Режисьорът Ю Баймей е експериментирал с видеогенератора Kling за късометражен филм миналата година.
Той оприличава ИИ на "свръхчовешка библиотека", която е отлична в проучванията, но изисква човешки надзор. Въпреки това режисьорът прогнозира, че до няколко години ИИ може да се развие и да престане да бъде просто инструмент за автоматизиране на творчески решения на по-високо ниво - перспектива, която е едновременно вълнуваща и тревожна.
Напрежението между възможността и промяната "изплува" отново на технологичния форум на фестивала. "Изкуственият интелект  няма съзнание, но има творчески потенциал", каза Хуан Тецзюн, професор в Училището по компютърни науки към Пекинския университет, насочвайки вниманието към ролята му като партньор за сътрудничество, а не като заместител на човешките творци.   Изследователят си представя ИИ като нов продуктивен инструмент, който разширява креативните граници на хората, без да накърнява техния творчески суверенитет.
Режисьорът Лу Ян, чийто фантастичен филм "Одисеята на един писател" от 2021 г. обединява структурата на история в историята с визуално зрелище, споделя това виждане. Той признава повишаването на ефективността на ИИ в конкретни производствени процеси, но набляга на това, че постигането на истински качествена трансформация в киноизкуството ще отнеме време.
"Технологията винаги е била средство за постигане на творческа цел, но никога самоцел", казва режисьорът. Лу Ян отправя призив към създателите на филми да адаптират повествованията си, за да отговорят на променящите се вкусове на аудиторията, оформени от кратки видеоклипове и игри.
Представители на анимационния сектор предлагат нюансирана гледна точка. Ю Чжоу, съосновател на Light Chaser Animation - студиото, отговорно за визуално разкошни хитове като "Бялата змия", също говори за предимството на съдържанието и връзката с публиката пред технологичните фанфари.
"Изкуственият интелект все още прави първите си стъпки по един дълъг път. Истинското конкурентно предимство е в това как студиата изграждат и развиват свои собствени вътрешни системи за знания", казва той. 
Практическите приложения на изкуствения интелект блеснаха по време на представянето на проектите на фестивала. Bona Film Group представи захранван с ИИ научнофантастичен микросериал за археологически обект, използващ генеративни инструменти за писане на сценарии, визуализации и виртуална реалност.
Междувременно технологичната фирма Kunlun Tech представи Mureka - музикален модел с изкуствен интелект, който композира тематична песен за фестивала само за пет минути.
Въпреки всичко зад оптимизма се крият опасения, особено относно загубата на работни места. И докато някои вярват, че изкуственият интелект ще демократизира творчеството, други предупреждават за широкомащабни сътресения. "Сега всички индустрии са в залез",  шегува се Ю Баймей.
Неуморното използване на съществуващи произведения от ИИ също повдига сложни въпроси, свързани с авторското право. "Изкуственият интелект е най-големият плагиат", казва режисьорът. Настоящите закони, които са създадени за епохата преди появата му, трудно се справят с този проблем.
Режисьорът-ветеран Цзя Чжанкъ, известен със своя суров реализъм, предлага премерен подход. Макар да е отворен към потенциала на изкуствения интелект, той поставя под въпрос зависимостта му от визуални данни "втора ръка". "Трябва да изследваме ИИ, а не да го предрешаваме", допълва той, отбелязвайки, че все още предпочита да улавя реалния свят през обектива си.
Докато китайската филмова индустрия прави опити да се ориентира в тези сътресения, предизвикани от изкуствения интелект, нейният глобален възход виси на косъм. Чън Сюгуан, директор на Института за кино, телевизия и театър към Пекинския университет, формулира предизвикателството като културен мандат: "Китайските режисьори трябва не само да приемат ИИ - те трябва да дефинират нови индустриални и естетически парадигми". 
Тази визия, според него, представлява не само отговорът на Китай на ИИ вълната, но и необходимият път към централната сцена на световното кинематографично разказване на истории.