Филмът „Импромптю" на Майя Виткова-Косев ще направи международната си премиера на фестивал в Берлин

Филмът „Импромптю“ на Майя Виткова-Косев ще направи международната си премиера на фестивала за късометражно кино interfilm Berlin през ноември, съобщават на Фейсбук страницата си от Националния филмов център, с чиято подкрепа е реализирана лентата.
„Особено се радвам, че първата ни среща с международната публика ще бъде именно в Берлин, където живях две незабравими години, и ще представя филма лично, ако всичко върви по план". Това написа Майя Виткова-Косев на страницата си във Фейсбук.
През септември тази година, на 44-тото издание на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“, лентата получи наградата за късометражен филм на гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци.
„Импромптю“ е коподрукция между България и Румъния. Режисьор и сценарист на филма е Майя Виткова-Косев, а оператор е Крум Родригес. Музиката във филма е от произведения на Йохан Себастиан Бах, Уилям Гилок и Фредерик Шопен. В актьорския състав са Лора Декова, Любомир Бъчваров, Мирослава Гоговска и Мариана Крумова.
Филмът разказва за Лора и кучето ѝ Хари, които всяка сутрин пътуват с асансьора заедно със съседа Ляков и неговото куче Герда. Ляков е пенсиониран учител по пиано, известен с необщителния си характер, който никога не поздравява никого. Една сутрин обаче той неочаквано нарушава мълчанието си, заговаря Лора и я целува. Това се посочва на официалната уебстраница на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“.
По думите на Виткова-Косев „Импромптю“ е филм за паметта и за границата между миналото и настоящето, която постепенно се размива. „За хората, които губим, и за онова, което продължава да ни свързва с тях, дори когато спомените започват да изчезват", допълва тя във Фейсбук.
Според информация на официалната уебстраница на interfilm Berlin това е най-старият и най-големият фестивал за късометражно кино в германската столица. Основан през 1982 г. в т.нар. сквотове (незаконно обитавани изоставени сгради) в квартал Кройцберг, днес фестивалът се радва на международна известност и е сред фестивалите, чиито награди дават право на кандидатстване за „Оскар“.
Заедно със сестринския си младежки фестивал KUKI всяка година показва над 350 късометражни филма в повече от 50 програми, работилници и събития. И двата фестивала са фестивали на публиката и поставят акцент върху наративното кино, казват още от фестивала. Програмите им отразяват актуални политически и обществени събития и дават място на филми с прогресивно съдържание.  Сред темите са постколониалното наследство, социалното участие, глобалната несправедливост, сексуалното и половото самоопределение и антикапиталистическите позиции.
От 2020 г. артистичното ръководство на фестивала е поето от фестивален кураториум, с цел той да осигурява многообразието и многогласието на късометражния формат в художествената ориентация и кураторската практика на фестивала, а самата концепция трябва да отчита многостранния характер на късометражното кино и в организационната структура на фестивала, казват още те.
/ММ