Филмът с българско участие „До края на деня“, който беше представен във Венеция, впечатлява с енергия и актьорски изпълнения, пише „Скрийн Дейли“

Филмът с българско участие „До края на деня“ на режисьорката Йелена Максимович е ярък, но не докрай убедителен портрет на бунтуващата се младеж в съвременна Сърбия, пише "Скрийн Дейли" в рецензия за лентата, която беше представена снощи на Венецианския кинофестивал в рамките на състезателната програма „Хоризонти".
Както БТА писа, това е вторият филм с българско участие на кинофестивала във Венеция след филма на Леван Когуашвили "Гурия", който вече имаше своята премиера на форума. „До края на деня" е копродукция на Сърбия, България, Словения и Черна Гора, продуцент за България e PREMIERstudio, а асоцииран продуцент е Мира Сталева.
Пълнометражният дебют на Максимович проследява 20-годишната Лена, активна участничка в антиправителствените протести, и Стефан, млад мъж, свързан с крайнодесни среди. Двамата се оказват от противоположни страни на политическото разделение, но след сблъсъците по улиците на Белград са принудени да избягат заедно.
Критикът Джонатан Ромни определя филма като енергичен и интензивен, като отбелязва влиянието на документалния опит на Максимович върху режисьорския й подход. Според него филмът успява да предаде непосредствеността и напрежението на протестите, а динамичната камера на оператора Пол Шпенгеман допринася за усещането, че събитията се случват почти в реално време.
Особено внимание "Скрийн Дейли" отделя на изпълнението на Лена Трифунович в главната роля. Според Ромни именно нейната харизма и физическо присъствие носят значителна част от филма. Критикът откроява и начина, по който камерата проследява протестиращите и предава хаоса на уличните сблъсъци.
Историята се развива в рамките на приблизително 24 часа, като след напрегнатите сцени в Белград действието постепенно преминава към по-интимна част, в която отношенията между двамата главни герои се променят. Според рецензията тази промяна в тона е интересна, но същевременно именно в последната част филмът губи част от първоначалната си динамика.
Сред резервите на критика са и някои по-театрални моменти, които според него контрастират с реалистичния и непосредствен подход в началото. Въпреки това Ромни оценява положително режисьорската енергия и актьорската работа и определя „До края на деня“ като обещаващ дебют, който има потенциал да намери публика и извън Сърбия.