Събитието започва с лекция, посветена на Нобеловата награда за физика за 2026 г., връчена на Франсис Халзен за приноса му към неутринната обсерватория „Айскюб“ (IceCube) и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход.
Както писа БТА, според Халзен изследванията с неутрино вече са дали възможност да се говори за своеобразна „астрономия на неутриното“. По думите му са били необходими години, за да бъдат събрани достатъчно данни, които да позволят проследяването на неутрино до някои от най-мощните обекти във Вселената, включително свръхмасивни черни дупки.
Халзен разкри и, че използва модели на изкуствен интелект още от 90-те години на миналия век, ускорявайки по този начин изследванията си върху загадъчните частици неутрино.
„Първите невронни мрежи се появиха в края на 80-те години и съм много горд, че през 1991 г. написах статия, в която предложих да се използва изкуствен интелект за анализ на данните от експеримент в областта на класическата физика", обясни Франсис Халзен.
В лекцията, посветена на Халзен, ще се включи доц. д-р Мариян Богомилов – ръководител на катедра „Атомна физика“. Той участва в концептуалното разработване на неутринни снопове и експерименти от следващо поколение и ще разкаже за значението на откритието и как български учени участват в изследванията на неутрино.
След първата лекция във Физическия факултет ще има още две, посветени на лазерите, изкуствения интелект и квантовото бъдеще, както и на възможностите, които дават квантовите технологии.
Вечерта, в астрономическата обсерватория, в парка „Борисова градина“ ще има три лекции за живота на масивните звезди, за троянските астероиди в Слънчевата система и за трите закона на Кеплер за планетното движение. Програмата там завършва с астрономическа викторина с награди, информират още организаторите.
Посетителите ще могат да участват в научни демонстрации за всички възрасти, да разгледат водещи лаборатории и да научат повече за възможностите за обучение и развитие в различни области на физиката.
/MM