Надяваме се Община Варна и Областна администрация да превърнат бившето Руско консулство в многожанров културен център за публична употреба. Това каза артистичният директор на Форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ във Варна Ралица Герасимова. Фестивалът завърши със специален тур в сградата, която бе отворена за първи път за свободно посещение в началото на октомври, за да приюти основната изложба на четвъртото издание на „Буна“ с творби на 88 артисти от цял свят - живопис, графика, инсталации, обекти, пърформънси, видеоарт.
Герасимова припомни пред посетителите, че има действаща петиция в интернет за превръщането на консулството в културен център, която всеки желаещ може да подкрепи.
Сградата е построена през 1977-78 г. специално за функцията си. Дипломатическите й функции са преустановени през 2023 г. и оттогава стои празна. Входът, който се ползваше по време на форума „Буна“, е официалният, но преди се е отварял само при приеми и тържества. Гражданите са влизали през служебния, където са гишетата за обслужване. До тях още стои блиндирана врата, която екипът на „Буна“ не е успял да премести, защото е около 250 килограма. Клетките са направени по време на пандемията от КОВИД-19, преди това хората са чакали във фоайето и са били разпределяни в отделните консулски помещения, според нуждите им. В съседство има и помещение с печка за изгаряне на документи.
Герасимова обясни, че в концепцията на кураторите на 4-тото издание на „Буна“ – Лъчезар Бояджиев и Бояна Джикова, е да не променят интериора на сградата, за да я видят хората за последно в този ѝ вид, преди по нея да се направят някакви промени. По тази причина, наред с творбите, още стоят стари календари и вещите на обитателите.
От приемния кабинет на консула, по вътрешно частно стълбище, се стига до покоите и апартамента му на втория етаж. До мястото за пушене има заключена метална врата, зад която стои стара аналогова кодирана машина за комуникация. По думите на Недко Цонев, който е работил в консулството, тя не се ползва от 1980-те години и преди стаята е била отключена и достъпна. Сега се води обект на националната сигурност.
В жилищното крило на консула има хол с релефен таван и личен кабинет с голям балкон, гледащ към вътрешен парк. Всичко е с дървена ламперия. Апартаментът му се състои от спалня, кухня и сервизно помещение. До него има две стаи, предвидени за евентуално посещение на руския посланик, но той винаги е отсядал в хотел „Черно море“, отбеляза Герасимова. Следват жилищните пространства на служителите на консулството.
Едно от интересните места е личната сауна на консула, до която води също частно вътрешно стълбище. В нея има и топилня за контрастна студена вода. Редовно служителите са ходили да набавят пресни дъбови клонки за термалните процедури, разказа Цонев.
На втория етаж на сградата има прожекционна. Там е и библиотеката, която е най-зле пострадала от течовете от покрива. Посетителите успяха да надникнат и в мазето на сградата, където са изоставени различни мебели и вещи, както и изсъхнали дъбови наръчи за парната баня. Около консулството има малък парк, а вътрешният двор е с градинка и фонтан. На фасадата могат да се видят няколко пластични произведения на варненския скулптор Евгени Баръмов.
На откриването на форума „Буна“ кметът на Варна Благомир Коцев подчерта, че за първи път сградата е отворена за широката публика и може да бъде видяна в нова - интересна и нестандартна, светлина, а фестивалът ѝ вдъхва нов живот. Идеята на администрацията е бившето консулство да се превърне в ново културно пространство за различни видове изкуства, тъй като това е най-подходящата функция. По думите му имотът в центъра на Варна е предаден от държавата на общината за детско заведение, но има намерение този статут да бъде променен.