Фосил на змия, живяла преди близо 80 млн. години, разкрива непознати детайли за ранните влечуги


Фосил на змия, наречена Tametara mirim, която е живяла преди близо 80 милиона години, разкрива непознати детайли за анатомията на мозъка на ранните влечуги, както и че те може би са имали крака, съобщава Ройтерс, като се позовава на изследване, публикувано в списание Nature.
Змиите се появяват за първи път в ерата на динозаврите, но фосилите на много ранни видове са толкова фрагментирани, че за учените е трудно да разберат тяхната еволюция. Сега добре запазена вкаменелост, открита в Югоизточна Бразилия, предлага нов поглед върху историята на тези влечуги.
Фосилът е на змия, наречена Tametara mirim, която е живяла преди между 75 и 85 милиона години през периода креда и е била с дължина около 42 см. Тя е обитавала разнообразна екосистема заедно с животни, включително завроподи, крокодили и птици. Въпреки че фосилът не е запазил цялата анатомия на Tametara, част от черепа е толкова добре съхранена, че позволява на изследователите да възстановят мозъка на змията. Неговата форма и микроструктурата на черепните кости показват, че този вид е предпочитал живот под земята), подобно на много съвременни видове като кораловите змии, отбелязва Ройтерс.
Змиите са еволюирали от древни гущери и се смята, че са се появили за първи път преди приблизително 170 милиона години през периода юра. Но няма добре запазени фосили на змии оттогава, уточнява Ройтерс.
„Змиите притежават едно от най-екстремните анатомични устройства сред всички гръбначни животни. Разбирането на произхода на тази особена и същевременно изключително разнообразна група остава една от най-големите мистерии в еволюцията на гръбначните“, каза Тиаго Симоеш, професор по еволюционна биология в Принстънския университет в Ню Джърси и водещ автор на изследването.
Той поясни, че приблизително 60 на сто от черепа и 70 на сто от гръбначния стълб са запазени във фосила, който е намерен в бразилския щат Сао Пауло. Фосилите показват, че змиите от периода креда са се адаптирали към подземен, наземен и морски начин на живот.
Симоеш поясни, че Tametara най-вероятно се е хранила с насекоми, но липсват директни доказателства за това, с което се е прехранвала. Тъй като във фосила липсват зъби, не е ясно дали видът е бил отровен, каквито са съвременните коралови змии.
Докато всички съществуващи днес змии нямат крака, фосилите показват, че ранните представители на вида са запазили задните си крайници. Областта на таза във фосила на Tametara не е съхранена, но според изследователя змията почти сигурно е имала здрави задни крака, подобно на своя близък вид от периода креда - Najash rionegrina.
Древното влечуго няма преки потомци, останали до днес. На базата на черепни вкаменелости изследователите са възстановили анатомията на мозъка не само на Tametara, но и на втора змия от периода креда – хищника засадник Dinilysia patagonica, който е достигал дължина около 2 метра.
„Формите на техните мозъци значително са се различавали една от друга, както и от повечето съвременни гущери и змии. Това означава, че те са притежавали съществено невроанатомично разнообразие, а вероятно и различия в сензорните функции, още в началото на еволюционната история на змиите“, каза Симоеш. Той допълни, че познаването на мозъка на всеки вид е от фундаментално значение за разбирането на неговото основно функциониране и на начина, по който той взаимодейства със заобикалящия го свят.