Фосил от юрския период, открит в Китай, пренаписва теорията за еволюцията на птиците


Учени откриха в югоизточната част на Китай вкаменелост на птица с размерите на пъдпъдък, живяла преди около 150 милиона години, предаде Ройтерс.
Пернатото от юрския период е притежавало черти, типични за съвременните птици – откритие, което пренаписва историята на еволюцията на тези животни, отбелязват изследователите.
Новооткритата птица, наречена Baminornis zhenghensis и намереният през 1861 г. в Германия археоптерикс, живял по същото време, са най-старите известни пернати. Но дългата около 15 см Baminornis zhenghensis е била далеч по-развита анатомично и по-добър летец от археоптерикса, който е бил с размерите на гарван – същество, което изглежда наполовина птица и наполовина влечуго.
Докато археоптериксът се отличава с дълга и тънка опашка, наподобяваща тази на хищни динозаври като велосираптор, Baminornis zhenghensis има къса опашка като на съвременна птица – важно аеродинамично нововъведение, което помага за изместването на центъра на тежестта на тялото напред към крилата, отбелязва Ройтерс.
Фактът, че двете най-ранни известни птици имат съвсем различна анатомия и са обитавали различни части на света, разделени от около 8800 км, предполага, че тяхната еволюция е започнала много по-рано.
Птиците са еволюирали от малки пернати динозаври. Въз основа на новото откритие може да се заключи, че първите птици са се появили преди 172-164 млн. години, милиони години по-рано, отколкото се смяташе досега, твърди палеонтологът Мин Ван от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология на Китайската академия на науките. Той е ръководител на изследването, публикувано в списание „Нейчър“.
Досега археоптериксът беше единствената безспорна птица, позната от юрския период, който е приключил преди около 145 милиона години, припомня Ройтерс.
„Новооткритата вкаменелост показва, че птиците от юрския период вероятно вече са имали глобално разпространение и са били много по-разнообразни, отколкото се смяташе досега“, казва палеонтологът и съавтор на изследването Чжун Чжоу.
Фосилът е открит през 2023 г. по време на научна работа на терен в провинция Фуджиан. Вкаменелостта е запазила голяма част от скелета на птицата, но липсва черепът, което оставя празнина в разбирането за диетата и начина ѝ на живот, тъй като челюстите и зъбите дават информация за това.
Според учените Baminornis zhenghensis вероятно е имал зъби, както и археоптериксът.
Досега най-старите познати птици с къси опашки са живели около 20 милиона години по-късно от новооткрития екземпляр, отбелязва Ройтерс.

Еванстън

Учени са разгадали мистерията на „тихата“ черна дупка в центъра на Млечния път

Учени са открили доказателства за космически вятър, произлизащ от супермасивна черна дупка в центъра на нашата галактика, което потенциално разрешава...

Бургас

Филиалът на НХА в Бургас изпрати нов випуск творци в бакалавърските си специалности и магистърски програми

Близо 40 студенти от филиала на Националната художествена академия (НХА) в Бургас получиха своите дипломи за завършен етап от обучението...

София

Изложба на дипломираните студенти от специалност „Реставрация“ и магистърска програма „Резба“ бе открита в Банкя

Изложба на дипломираните студенти от специалност „Реставрация“ и магистърска програма „Резба“ на Националната художествена академия (НХА) бе открита тази вечер...

Канбера

Растенията притежават скрит механизъм за поддържане на фотосинтезата при горещина и суша, показва изследване

Екип от учени в Австралия е установил важен, но досега слабо проучен механизъм, който помага на растенията да поддържат фотосинтезата...

София

Писателката Гергана Лаптева ще представи новия си роман „Ръкопис 2244“ в София

Писателката Гергана Лаптева ще представи новия си роман „Ръкопис 2244“ в София. Премиерата на изданието ще се състои на 30...

София

Фигурите на писатели и журналисти поставят проблема с Народния съд в изключително личен контекст, каза проф. Пламен Дойнов

Фигурите на писатели и журналисти поставят проблема с Народния съд в изключително личен контекст, каза проф. Пламен Дойнов, автор и...