Фотоизложба разказва историята на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в Кюстендил


Фотоизложба, посветена на историята на третия възрожденски православен храм в Кюстендил – църквата "Св. вмчк Димитър Солунски", беше представена днес, преди храмовия му празник. През многолетната си история храмът винаги е бил повече от молитвен дом – той е средище на просвета, духовно възпитание и народно будителство, беше посочено при откриването на изложбата.
Изложбата, откриваща се на днешното предпразненство, е организирана и подготвена от Регионалната библиотека и Държавния архив в Кюстендил, каза Велбъждският епископ Исаак, който заедно с директорите на архива и библиотеката Албена Георгиева и София Пейчева, откриха експозицията.
В навечерието на празника на църквата, чийто светец е и един от покровителите на града, ще бъдат отбелязани и 160 години от полагането на основите на храма, посочи епископ Исаак.
"Ще отбележим тази годишнина с посрещането на икона и свети мощи на св. Димитър, което ще се случи в навечерието на празника, на 25 октомври", добави той. На самия празник – 26 октомври, българският патриарх Даниил ще оглави патриаршеската света литургия в храма.
"Подготвянето на изложбата за нас беше професионално предизвикателство", каза директорът на библиотеката в Кюстендил София Пейчева, като подчерта, че реализирането на такива постерни изложби с образователна и информативна цел вече се е превърнало в традиция за библиотеката.
В изложбата са включени документи от архивния фонд. Сред тях е част от кондиката – книгата, съдържаща данни за създаването и дейността на храма от 1865 до 1943 година. Показана е заглавната страница на книгата, както и списъкът с дарителите, помогнали за изграждането на храма.
"Сред имената им личи и това на Димитър Стоянов, познат като даскал Димитри – изявен учител, общественик, оратор, активен участник за църковната борба", разказа директорът на архива Албена Георгиева. Тя посочи, че изключително ценна е запазена бележка на свещеноиконом Иван Бояджиев, удостоверяваща, че полагането на основния камък на храма е станало през 1865 година.
След построяването на храма през 1878 година, на датата на храмовия празник е извършено и освещаването под ръководството на митрополит Иларион Ловчански, е записано на друга паметна бележка, допълни Георгиева.
"Това е начинът, по който част от документите, които се съхраняват при нас, да излязат извън архива и да достигнат до повече хора", казаха организаторите на експозицията.
В храма и при неговата сграда и двор се провеждали занаятчийски занимания, беседи и четения за ученици, водени от свещеници и учители. Изложбата съдържа документи за откриването на училище за деца от 5 до 7 години, с което храмът поставя традицията вярата и просветата да вървят ръка за ръка, е отбелязано в документите.
Иконостасът на храма съчетава възрожденската дърворезба и живопис, вдъхновени от Самоковската художествена школа.

Кърджали

Кърджали беше последният град извън столицата от националното турне на ансамбъл "Филип Кутев"

Кърджали е последният град преди финалния концерт в София, от националното турне на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, посветено чрез...

София

Цифровите технологии като мост към нови публики бяха във фокуса на първия ден от форума „Дигитализация и иновации за културно наследство“

Дигиталните технологии като мост между културното наследство и новите публики бяха във фокуса през първия ден от четвъртото издание на...

Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита в Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита днес в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара...

Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен. В селекцията са...

София

За мен написването на „Адската машина на щастието“ беше анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров

За мен написването на „Адската машина на щастието“ бе анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров на представянето на...

Ловеч

Чета произведенията си като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова

Аз чета своите произведения като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова. Тя се срещна...