Галин Никифоров представи новия си роман „Бяла светлина“, отражение на предишната му книга „Черна светлина“, в Литературния клуб „Перото“ на Националния дворец на културата (НДК). Модератор на разговора бе Светлозар Желев, който оглавява Националния център за книгата в НДК.
Според него Никифоров е „разнороден талант като разказвач, като стилист, като теми и форма“. Желев описа автора като един от най-талантливите писатели-хамелеони в световната литература, който може да си позволи да бъде съвсем различен във всяка от неговите книги.
Той припомни, че „Бяла светлина“ е огледален на предния роман на Никифоров „Черна светлина“. Първият роман разказва историята на човек, който губи детето си в катастрофа. В „Бяла светлина“ същата история е представена от гледната точка на неговата съпруга.
„Говорихме си с Галин Никифоров, преди да дойдем тук, на сцената, че нито аз, нито хората, с които той е разговарял, сме чували за такъв тип „ин и ян“ романи, разказващи историята от гледните точки на двама различни души“, каза Желев. Той обясни, че от самото начало книгите са замислени с тази идея.
Двата романа говорят за едно и също нещо, но няма повторение на сцените в тях освен една, обясни Галин Никифоров. „Когато разказваш един роман, не го разказваш напълно плътно във времето. Тези празнини са в основата на „Бяла светлина“ - така двата романа са напълно самостоятелни един от друг“, допълни писателят. Според него всяка една от двете книги може да бъде прочетена без читателят да се е запознал с другата. Прочитайки и двете обаче ще остане с чувството, че е съпреживял нещо повече от тяхната съвкупност, отбеляза Никифоров.
„Когато пиша, винаги се опитвам да е нещо ново, да си задам условие, трудност, която не присъства в другите романи“, каза авторът за концепцията за т.нар. „ин и ян“ книги. „Това е, може би, най-добрата конструкция, която съм направил досега“.
Писателят Галин Никифоров обясни, че двете книги представят как един мъж и една жена реагират на трагедията в техния живот.
„Дълги години исках да напиша роман от гледната точка на жена“, разказа Никифоров, допълвайки, че е писал от трето лице, за да може грешките му при предаването на женския образ да бъдат простени. Според писателя, тъй като няма две еднакви жени на този свят, навярно всяка дама ще възприеме изданието по различен начин.
Авторът каза, че женските образи в съвременната литература са много клиширани. Според него жената е представена или като светица, или като грешница, когато трябва да бъде човек. „В този роман го няма мита за женската изключителност“, отбеляза Никифоров. „Винаги е имало едно табу, когато става въпрос за женските образи и тяхната сексуалност. За мен това е напълно излишно“, допълни авторът. Той обясни, че тези неща са нормална част от живота и трябва да можем и да говорим, и да пишем за тях. Авторът допълни, че чете и взима предвид отзиви от жени читатели, написани за други романи в интернет.
„Една книга не е само да четеш морал или да разказваш история. Добре е от време на време да разведряваш обстановката с някои анекдот или препратка“, каза още Никифоров.
Относно пътя към излекуването след трагедиите Никифоров каза, че според него това се случва чрез смирението пред съдбата и случките в живота. По думите му колкото по-малко его има човек, толкова по-неуязвим е.