Международен екип учени е секвенирал за първи път целия геном на двупръстия ленивец и е установил необичайно голямо количество т.нар. „скачащи гени“ – генетични елементи, които могат да се копират и преместват в различни части на генома.
Според изследователите значителна част от тези генетични копия е свързана с дейността на митохондриите и клетъчния метаболизъм. Това предполага, че те може да са изиграли ключова роля в еволюцията на характерния за ленивците изключително нисък разход на енергия.
Ленивците се хранят предимно с бедни на хранителни вещества листа и са приспособени към икономичен начин на живот. Те прекарват голяма част от времето си неподвижно по дърветата, движат се бавно, имат ниска телесна температура и значително по-ниска обмяна на веществата в сравнение с други бозайници със сходни размери.
Анализът показва, че геномът на ленивците съдържа повече „скачащи гени“ от този на всеки друг известен бозайник. Почти половината от тях остават генетично активни – необичайно висок дял, който според учените може да е допринесъл за развитието на уникалните физиологични характеристики на животните.
Авторите отбелязват, че резултатите могат да имат значение и за медицината. По-доброто разбиране на механизмите, чрез които ленивците управляват енергийния си баланс, би могло да помогне в изследванията на заболявания, свързани с нарушена функция на митохондриите, включително диабет, невродегенеративни заболявания и свързана с възрастта загуба на мускулна маса.