Най-големият ми личен успех като директор на Художествената галерия в Казанлък е създаването на екип, който работи със сърце. Това каза за БТА изкуствоведът д-р Пламен Петров по повод края на петгодишния си мандат начело на институцията. Това беше и най-голямото изпитание за мен и съм удовлетворен от това, че през тези години съм успял да предам на екипа си усещането си за музея като институция, допълни той и посочи, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш влюбен в онова, което правиш.
Всяка институция е нещо много коварно – тя може да изпие силите ти, но тя е и живо тяло и трябва да бъдеш искрен с нея дори в грешките си, каза още д-р Петров. Той посочи, че фондохранилището на казанлъшката галерия опазва не просто произведения, а хиляди съдби и животи, трагедии и щастие, преплетени в тях. По думите му това е една особена енергия, за която музейният работник трябва да се грижи и да я доведе до знанието на публиката, защото именно това знание ни прави общество.
Д-р Петров е родом от Велико Търново и е историк и изкуствовед. Застава начело на галерията в Казанлък през август 2021 година след опит като уредник и куратор в Софийската градска художествена галерия. Той разказа, че изборът му да защити концепция и да оглави културната институция в Казанлък преди пет години е бил едновременно рационален и емоционален. „Бях решил да напусна големия град и да работя по-спокойно, а Художествената галерия в Казанлък е институция, която има колекция от национално значение и виждах, че има дефицит на експертиза, която да я изведе напред. Емоционалната част от решението ми беше познанството ми с настоящия главен уредник Катя Христова. При първата си среща с нея си дадох сметка, че това е човек, който живее с тази галерия и обича безкрайно това, което прави. Обичам да съм заобиколен именно с такива хора“, посочи той.
Директорът отбеляза, че дейността на екипа през тези години е била насочена към цялостна институционална модернизация, финансова устойчивост, изграждане на трайни партньорства и на доверие у публиките. Направена е цялостна нормативна реорганизация и е въведена практика за обявяване на открит прием на предложения за изложби, оценявани от художествено-експертна комисия, посочи той и допълни, че тази практика е без аналог в страната. За периода общите разходи на галерията нарастват близо три пъти и половина – от около 87 хиляди евро през 2021 година до над 304 хиляди евро през 2025 година, каза още д-р Петров и обясни, че този ръст не е резултат от механично увеличение на издръжката, а е пряко отражение на разширената структура от четири изложбени пространства, нарасналия обем от публични дейности и активната проектна политика. В тези цифри са включени и всички постъпления в галерията от успешно защитени проекти пред външни финансиращи структури, в това число и по различни програми за заетост. От около 6600 евро през 2022 година собствените приходи на галерията се увеличават с над 250 процента – до почти 28 хиляди евро през 2025 година. Привлечени са над 274 хиляди евро външно финансиране, което означава, че екипът е внасял пряк финансов принос към галерията от над 50 000 евро годишно, а проектната дейност е развита в няколко стратегически направления – модернизация на материално-техническата база, опазване на колекцията и дигитализация, проучване, опазване и социализация на класическото българско изкуство и паметта за казанлъшките художници, както и образователни програми и представяне на съвременното изкуство. Увеличен е и екипът на институцията – от заварените шест души през 2021 година днес той се състои от 10 души, разпределени в девет щатни бройки, а паралелно с този екип през последните три години галерията активно използва и други възможности за привличане на допълнителен човешки ресурс чрез програми и на проектен принцип.
Д-р Пламен Петров открои още осигуряването на пълен визуален достъп на публиката до фондовете на галерията, както и обогатяването на фонда от 4888 на 5206 инвентарни единици и полагането на основите на фонд „Съвременно изкуство“. Една от осъществените ми мечти е превръщането на галерията в дом на съвременното изкуство, което все още присъства доста плахо в регионалните галерии в страната, каза още изкуствоведът. В процес на обработка са още новият фонд с над 900 плаката от края на 70-те години до днес, както и ценното дарение от Полина Карадимова с проекти, килими, архив и творби на художника Димитър Велев. Като друга сбъдната мечта през този мандат директорът определи оживяването на филиалите къща музей „Ненко Балкански“ и къща музей „Дечко Узунов“, в които са подобрени експозиционните площи, направена е климатизация, а обектите са повишили своята посещаемост от едва няколко десетки посетители през 2021 година до над 2200 души през изминалата година. Д-р Петров акцентира върху създаването през 2024 година на новото музейно пространство – музей „Ахинора“, където едноименната творба на Иван Милев от 1925 година вече привлича хиляди посетители годишно. Подновени са всички представителни експозиции в пространствата на институцията и е създаден единен музеен разказ от над 300 творби, а за периода галерията е осъществила над сто изложби и над 400 публични събития, включително лекционни платформи, разширила е международната си дейност и е развила активна издателска и дигитална политика, посочи директорът. Изградено е и депо „Съвремие“, което дава на публиката пряк достъп до произведенията на съвременните местни художници. „Успехът ни се дължи на това, че съумяхме да децентрализираме потока от посетители, да изпълним със съдържание всяко едно от пространствата ни и да предложим културен продукт, който отговаря на изискванията на съвременната публика“, отбеляза той.
Д-р Петров напомни, че в основата на концепцията му за изминалия мандат стоят думите „прозрачност“ и „съвремие“. Смятам, че успяхме да реализираме тези две цели на напълно задоволително равнище, каза той и подчерта, че най-ценното за екипа на галерията е публиката, защото без срещата с нея изкуството губи голяма част от своята енергия. Той изрази увереност, че дейността е спечелила доверието на публиката си, което се доказва от увеличението на посетителския поток с близо 300 процента.
Според него директорът на една музейна институция и неговият екип трябва да бъдат честни с аудиторията си както за успехите, така и за неуспехите си. „Не успяхме в някои неща, макар и повечето от тях да изглеждат дребни. Не успях със сроковете, това беше едно състезание с времето. Очаквах нещата да се случват доста по-бързо, бях доста по-наивен в това отношение“, каза той и посочи, че излиза от мандата си далеч от тази наивност. Той допълни, че ако няколко цели в концепцията му не са изпълнени докрай, то са осъществени доста повече други, които не са били заложени в нея. „Друг неуспех е, че не съумях да разделя личното от работата, но от една страна това ми дава енергия, защото живея с това, което правя. Може би не успяхме и в целта си да провокираме по-голяма част от местната общност да полюбопитства за онова, което правим“, каза още директорът. Давам си сметка, че тези процеси се случват много бавно и се надявам в бъдеще това да се донадгради, защото в момента има здрави основи, добави той.
Изкуствоведът каза още, че за него най-ценният барометър за качествено свършената работа е собственото му усещане за щастие и удовлетвореност от онова, което е направил. По думите му работата на екипа в една институция е само прашинка от нейната история. „Нас едва ли някой ще ни запомни, но ние не работим за това да бъдем запомнени, а по-скоро да пренесем експертизата си в услуга на институцията“, посочи той и подчерта, че когато си искрен към подобна институция, тя ти се отблагодарява стократно.
Според д-р Пламен Петров числата в отчета му отчитат интензитет, но не те изграждат авторитета на институцията – той се ражда от генерирания смисъл. „Поемайки управлението през 2021 година, си поставихме за цел да превърнем галерията в жива, демократична и отговорна пред обществото институция. Днес оставяме след себе си не просто подреден музей, а работещи механизми за това как културното наследство, опазвано в него, може да бъде изследвано и споделяно със самочувствие. Оставяме пространство с изправен гръбнак, което създава смисъл и, вярвам, проектира бъдеще“, каза той.