Голяма експозиция в музея „Леополд“ показва германската „Нова предметност“


Музеят „Леополд“ представя изложба, озаглавена „Блясък и мизерия“, представяща изкуството на „Новата предметност“ в Германия през 20-те и 30-те години на ХХ век за първи път в Австрия. С около 150 експоната от известни международни музеи и частни колекции, около 100 картини, 40 творби на хартия, както и фотографии и архивни материали, експозицията показва това определящо за онова време течение в изобразителното изкуство в Германия.
Художественото движение „Нова предметност“ води началото си от 1925 година, когато Густав Фридрих Хартлауб организира изложба под това име, контрастираща с експресионизма, чийто индивидуалистичен модел не е в състояние да регистрира ситуацията на духовна и политическа криза или нейните реалности.
Хартлауб разграничава две течения на движението „Нова предметност“: политически ориентирано ляво движение, определяно от критиката на цивилизацията и критичния веризъм, и дясно крило, характеризиращо се с класицистично-неромантични тенденции.
„Травматичните и ужасяващи преживявания на световната война изискват напълно ново представяне на действителността в областта на изкуството. Оставка, обвинение и неописуема мизерия, от една страна, надежда, копнеж и зараждащата се радост от живота на така наречените „златни двадесет години“ от друга страна, описват това епохално явление по нов начин - несантиментален, трезв, конкретен и пуристичен; накратко: по същество реалистичен начин“, разказва Ханс-Петер Виплингер, директор на музея „Леополд“ и куратор на изложбата.
Макс Бекман, Хайнрих Мария Давингхаузен, Ото Дикс, Джордж Грош, Карл Хубух, Грета Юргенс, Лоте Лазерщайн, Феликс Нусбаум, Герта Овербек, Кристиан Шад, Рудолф Шлихтер и много други улавят духа на времето върху платно и хартия. Реалистичните портрети - например на „новата жена“, и натюрмортите следват строга живописна структура; градът, промишлеността и тежката работна ръка стават мотиви на творците. Те откриват теми не само в последиците от войната, но и в процъфтяващата увеселителна индустрия, новите планове за живота на уверени в себе си жени или проникването на техническия прогрес в света, в който живеем, и в природата. 
Този нов художествен подход приключва рязко през 1933 година с окончателното завземане на властта от националсоциалистите, за които авангардното изкуство е дегенеративно и произведенията на творците са конфискувани. Политически неудобните художници са подлагани на произволни обиски в домовете и ателиетата, следват уволнения, изключване от художествени асоциации и забрана за изложби. Засегнатите реагират с бягство в чужбина, вътрешни емиграция или адаптация към системата
Изложбата, която е разделена на 13 тематични области, е отворена до края на септември.
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)

София

Публиката в зала „България“: Софийската филхармония посрещна един от най-артистичните диригенти

Тази вечер Софийската филхармония посрещна един от най-артистичните диригенти. Това коментираха пред БТА зрители на концерта, който на 23 април...

Пекин

Китайски учени създадоха виртуален модел на еволюцията на Вселената след Големия взрив

Учени от Китайската академия на науките са дигитализирали процеса на развитие на Вселената в продължение на 13,8 милиарда години от...

Вашингтон

Папагалите използват имена по най-различни начини, показва изследване

Подобно на много други животни, папагалите издават звуци, които създават впечатлението, че говорят помежду си, а може би че дори...

София

Асоциация „Българска книга“ връчи наградите „Рицар на книгата“ на церемония в София

Асоциация „Българска книга“ връчи наградите „Рицар на книгата“ на церемония в литературен клуб „Перото“ в Националния дворец на културата. Церемонията...

Токио

Следващият роман на Харуки Мураками за първи път ще има жена за главен герой

За първия път в творчеството на световноизвестния писател Харуки Мураками в следващия му роман, който ще бъде публикуван в Япония...

Разград

Изложба на музея в Исперих проследява развитието на телефонната техника – от първите до съвременните мобилни апарати

Изложба, посветена на 150-годишнината от изобретяването на телефона и първото обаждане на Александър Греъм Бел, е подредена в административната сграда...