Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза за БТА авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана

Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю за БТА авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана.
Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става така. Ето затова моите рецепти са опростени до момента, в който могат да бъдат сготвени за 30 минути. Ползвам всякакви удобства, не робувам на традициите, не робувам на това, че баба ми не-знам-какво-е-правила, защото тя казва – е, ако тогава имаше, и аз щях да го ползвам”, обяснява кулинарката.
Тя има издадени две книги – „Е нема що!” и „Шекер, перли и люти чушки”. В тях рецептите са или авторски, или класически, но преработени и улеснени до степен такава, че да може да ги сготви всеки, без да нарушава бюджета си. Защото, ако трябва да изхарча сто лева за вечеря, по-добре да отида на ресторант, е веруюто на Фата Гурмана.
Всяка една от рецептите в книгите е придружена от забавна история, написана на шопски диалект. Идеята си обяснява така: „Преди пишех класически блог - много скучен. Има едно пренасищане – ние непрекъснато гледаме храна, слушаме храна, ядем храна и храната е станала нещо като мания. Освен това рецептите се крадяха. И аз реших да изляза за известно време извън интернет пространството, да си почина, докато си отгледам детето, и след това да се върна да водя блог по различен начин, слагайки преди рецептите нещо, което ги прави разпознаваеми. Мисля, че всички имаме нужда да се посмеем. Някак си в последните години се взехме много на сериозно и станахме малко смешни. Опитваме се да бъдем дипломати, което е много уморително. Много често неизказаното води до последствия, които изказаното би съкратило”.
Мира признава, че вдъхновението историите да са написани на шопски дошло от италианците – тя е омъжена за италианец от Сардиния и разделя живота си между родната София, езерото Гарда и острова на съпруга ѝ. „Преди да замина да живея там, аз също се стараех да избягвам диалекта извън вкъщи – защото в моя дом вече четири поколения говорим помежду си само на шопски. В Италия ме впечатли най-много, че те не го избягват, не казват на децата си – не прави така, защото не е правилно. За тях е гордост да говорят на диалект. И аз тогава разбрах, че ако 60-милионна държава може да държи на своя диалект, ако острови като Сардиния, Сицилия и Венето могат да въведат диалекта си като език, защо ние не можем. Не само шопският, ние имаме прекрасни диалекти, които са много колоритни, и мисля, че и в училище лека-полека трябва да се набляга и на това. Защото – да, ние всички сме едно, но същевременно сме различни. Нито шопите ще станем македонци, нито македонците – добруджанци”, разсъждава авторката, която превежда на живо на четири езика и ползва още три.
Когато не е заета с международни търговски преводи и с писането на смешно-вкусни истории, Мирослава Василева работи като интериорен дизайнер. „Кулинарията и архитектурата са едно и също на практика, но на две различни места. Това е любовта към детайла и любовта към околните. Когато човек строи нещо, той не го строи за себе си; когато готви, също много рядко готви единствено за себе си. И много често, когато готви за себе си и когато строи за себе си, на него му е скучно, защото няма да има ответна реакция”, счита тя.
Столичанката избира за свой свят кухнята, откакто е на 8 години. Първото ѝ ястие е омлет за... 12 души, който бил за майка ѝ и тя го изяжда, за да не я обиди. „Оттогава не съм спирала да готвя. Много често се шегувам, че това е моят начин да спестявам от психолог, психоаналитик, вероятно и от психиатър. Кулинарията за мен е едно забавление, надявам се да успея да го предам по този начин и на всички останали”, казва Фата Гурмана.
„Рецензенти” на рецептите, които да включи в книгите си, са дъщеря ѝ – „защото е изключително откровена”, и съпругът ѝ – „защото е изключително критичен”, обяснява авторката. И допълва, че не ѝ се е налагало да „извади” от изданието някоя вкусотия поради липсата на история.
Шекерът, перлите и лютите чушки в комбинация са нещо много пикантно и много приятно, издава Фата Гурмана в отговор на въпрос какво е общото между тях, та ги е избрала за заглавие на последната си книга. „Прах от перли се ползва много често и в сладкарството вече, за да се придаде блясък, всички обичаме шекер, но никой не обича откровенията на лютите чушки. Това е общото. И тъй като тази книга е по-откровена, с по-пикантни истории, по-малко сдържана от първата, от там дойде и заглавието”, разяснява тя.
Ако трябва да впечатли някого със смях и вкус, Мира със сигурност би приготвила нещо сладко със зеленчуци и нещо солено с плодове. А рецептата, която я описва най-добре, е дораяки – японски палачинки с оризово брашно със сладко от боб или много лук, или люти чушки.