Градският парк в Ямбол навърши век – историята на ентусиаста Руси Хайдутов, създал един от символите на града

Всеки град има свои запомнящи се места – любими на жителите му и оставящи впечатление у гостите му. За Ямбол едно такова емблематично място е градският парк. Разположен е на остров между два ръкава на река Тунджа, на площ от близо 300 дка. Паркът е събрал в себе си разнообразие от широколисти и иглолистни дървета. Големият и малкият розариум, магнолиите, езерото с водните лилии, арт инсталациите на водно конче и пеперуда, детският кът, водните колела и кейовете на Тунджа са сред най-посещаваните места.
„Един цъфтящ град с може би най-хубавият градски парк в страната – със своята просторност и буйна, почти тропическа, растителност, с хубавите си алеи и разхлаждащите води на Тунджа, която опасва целия парк, Ямбол представлява един обособен приказен кът на жизненост, красота и хармония. Има пейзажи в този парк, които са достойни за четката на най-великите художници“, цитира дописка във в. „Български градинар“ от 1939 г. директорът на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова.
През годините облагородяването на парка не спира и до днес. Кога и как обаче е поставено началото на този оазис в сърцето на града? „Истинската история на ямболската градска градина започва на 1 юни 1925 г. с назначаването на Руси Хайдутов за градски градинар от тогавашния кмет Стоян Митев. В продължение на около 40 години той изпълнява съвестно мисията на живота си – да превърне ямболската градска градина в европейска такава“, пише историкът Христина Женкова в статията си „Когато Градската градина в Ямбол е третата по големина в Царство България“.
В навечерието на празника на Ямбол – Свети Дух, за каузата на Руси Хайдутов и по повод навършването на век от създаването на парка, разказа и припомни пред БТА и неговият правнук Константин Зайков. От прадядо си, който по думите му е родственик на Захарий Стоянов, наследява дървено сандъче. В него освен ордените от войните, са и тефтери, събрали историята на зеленото строителство в Ямбол. Константин Зайков се надява някой ден да успее да издаде любопитните истории и факти в книга.
Руси Хайдутов е роден през 1891 г. в балканското село Медвен. Завършва земеделско училище със специалност градинарство. Трупа опит и практика при Антоан Новак – чешки ландшафтен архитект и създател на Морската градина във Варна. По покана на свой съфронтовак след Първата световна се установява в Ямбол и създава семейство. Първоначално е писар във военното окръжие. Бързо обаче славата му на професионален градинар се разнася из града – канят го да сади лимони в частни дворове, да ашладисва дръвчета. Така идва и поканата от местната управа да стане градски градинар.
„И започва сам. Предоставя му се една двуетажна сграда в сегашния парк, която вече не съществува. На първия етаж е складовата площ и неговата импровизирана малка канцеларийка. На втория етаж заживява със съпругата си и трите си дъщери. След известно време работата става толкова много, че местната управа решава да назначи втори човек за парка. Поне 7 – 8 години обаче Руси Хайдутов върши всичко сам. Непосилна работа за един човек, защото засадените растения трябва да бъдат поливани, опазвани и т.н.“, разказа неговият правнук.
Като всяко начало и това е трудно. В началото няма разсад, няма култури. Всяко цветно семенце се събира на ръка от двор на двор. С каруца Руси Хайдутов ходи до Войнишкия Бакаджик (б. а. – част от верига възвишения край Ямбол) и там изравя малки фиданки. Постепенно започва да събира разсад от Бургас, Варна, Стара Загора. До къщата му е построен парник, оборудван с голяма печка, която се пали през зимата, за да се опазят топлолюбивите растения – фурми, банани, лимони, мандарини и други. В процеса на този труд участват цялото му семейство, допълни Зайков.
„Постепенно паркът започва да се разраства, има вече и разсадник. Руси Хайдутов изработва парко-устройствен план. Проектиран и изграден е колодрумът, който е бил на мястото на сегашния голям розариум. По-късно започва изграждането и на детския кът, два фонтана, шадравани. Първата цветна фигура е била на мястото на сегашния малък розариум. Създават се и още много цветни композиции. Сред тях е и карта на България, направена изцяло от нискорастящи растения, подбрани по цвят на цъфтеж – бяло, зелено и червено. Намирала се е в началото на парка, по главната алея вляво“, разказва още Константин Зайков.
Разгръщайки тефтерите на Руси Хайдутов, най-много го впечатлява ентусиазмът му – ежедневен и денонощен труд, посветен на това да създадеш, посочва той: „От ставането призори за грижа за растенията, поливане, подрязване и т.н. През безсънните зимни вечери, когато трябва да се поддържа печката в оранжерията, за да не измръзнат декоративните храсти и цветя. До паленето на газените фенери, осветяващи алеите. Огромно сърце и наличието на изключителна доза морал! Чувството, че го правиш за своите.“
Днес главната алея в градския парк носи името на неговия създател – Руси Хайдутов. И напомня, че нищо не започва и не свършва с нас.