Греди Асса пред БТА: Когато правя изложби по света, метафорично разширявам географската граница на България

Когато човек пътува, пътува не тялото, а духът. Мисля, че когато правя изложби на различни места по света, метафорично, разширявам географската граница на България, тоест, духовната й граница. Българският народ е спасил моите родители, иначе нямаше да ги има тези картини. Ще рисувам докато мога за България, ще разширявам границите й и ще допринасям за израстването на българския народ. Това каза пред БТА художникът Греди Асса по повод неговата самостоятелна изложба „Разговори с живописта“, открита тази вечер в Градската художествена галерия – Пловдив.
Заглавието на експозицията обяснява с факта, че при живописта има едно мълчание пред картината, което е много важна взаимност. „Това мълчание всъщност е един вътрешен разговор. Дали с вътрешния глас или със сетивата, с диалога на сърцето или с диалога на опипването на картината с поглед. Това си е пак своеобразен диалог“, допълни Асса.
Разказа, че напоследък се вълува от темата за глобалното затопляне. „В тази изложба са моретата и островите, които съм посещавал. Имаме Черно море, Средиземно море, малко океани и малко Мексико. И най-вече имаме глобалното затопляне, което все повече ме вълнува. Защото ние не съзнаваме в какъв свят живеем. В момента отвън е 40 градуса, а може би след пет години ще бъде 43, така че трябва да оценяваме всичко, което минава през нас, и което е близко до нас“, каза авторът.
Пред гостите Греди Асса каза, че се е влюбил отново в Пловдив, защото прави хората различни. „Няколко дена, вървейки по улиците на Пловдив, чувах различни езици. Какво по-хубаво от това да си в Европа, а да се чувстваш навсякъде. Толкова далечен и толкова близък е Пловдив“, каза той.
Експозицията от 43 живописни платна и едроформатни рисунки, създадени от художника в периода 2010 – 2024 г. беше открита от куратора Даниела Панайотова. „Греди Асса съчетава изкуството с визуалната емоция по напълно естествен начин. Неговата живопис е като дневник на пътешествия в картини, които са запечатали мигове на преживяното. Те разказват не само за места и култури, но и за вътрешния му пейзаж, и за начина, по който светът го докосва и преобразява“, каза тя. Добави, че авторът излиза от познатото и среща чуждото, за да разшири границите на собствения си мироглед, със свеж поглед вниква в платното и го изпълва живот. „B живописта му се усеща лекота, посока на движение, въздух и пространственост - не само заради мащабните платна и копринените велатури, но и заради начина, по който цветовете и светлината проникват през маслените покрития“, допълни Панайотова.
Според нея живописта на Греди Асса е едновременно абстрактна и кагегорична, ефирна и наситена със съдържание. „Тя влиза в диалог със зрителя именно чрез универсалния език на тишината. Момент, в който наблюдателят спира да говори и започва да усеща. Тогава се впускаме в истинското визуално пътешествие - през морското преживяване, по повърхността на някой остров или в дълбините на невидими открития“, каза още Панайотова.
По думите й влиянието между цветните петна, коєто свързва картини, създадени в различни десетилетия, е удивително. Поставени една до друга, те „разговарят“ помежду си. Това взаимодействие между платната е доказателство, че изкуството на Греди Асса остава актуално, смята кураторът.
Утре, на същото място, сред картините, ще има лична среща на твореца с ученици, студенти и колеги.
Греди Асса  е реализирал над 80 самостоятелни изложби, като тази е първата  в града под тепетата. Твори в областта на пейзажа, голото тяло, абстрактната живопис. Предпочитани техники са акварел, туш и маслени бои. Характерни за стила му са символизма и интензивността на цветовете и енергията на контраста. 
Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен. Завършил е специалност „Стенопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” през 1982 г. Участва заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров в неформалната група „Градът”, създадена през 1985 г. През 2003 г. става професор в Националната художествена академия. Между 2010 и 2015 г. е изпълнителен директор на Националния дарителски фонд „13 века България”. Специализирал е в Ню Йорк, САЩ и Париж, Франция. Автор е на десетки самостоятелни изложби в България, Люксембург, Белгия, Германия, Италия, Швейцария, Великобритания, Китай, Северна Корея, САЩ. Има участия в Международното биенале на изкуствата в Пекин, Китай (2005, 2010) и Международното биенале на графичните изкуства в Любляна, Словения (2001, 2003, 2005). През 2006 г. е включен в „Пластично/концептуално. Съвременна българска живопис“ - пътуваща изложба, показана в няколко европейски страни. През 2011 г.  участва в 54-то Венецианско биенале на изкуствата с кураторския проект на Джордж Лукс – „Връзката на поколенията (Павел Койчев, Хубен Черкелов, Греди Асса)“. През 2024 г. е отличен с националната награда за живопис „Захарий Зограф“.