Яница Христова, отговорен редактор на сп. ЛИК, разказа за емблематичните места на София при представянето на новия брой на списанието

Яница Христова, отговорен редактор на сп. ЛИК, разказа за емблематичните места на София при представянето на новия брой на списанието. Представянето на новия брой на сп. ЛИК – „София от първия трамвай до днес“, се състоя в зала „Максим“ в сградата на БТА. Броят е вдъхновен от 125-годишнината от тръгването на първия трамвай в столицата, което се случва през януари 1901 г. Това я превръща в седмия европейски град и една от първите европейски столици с електрически транспорт.
Христова обясни, че първата новина, която броят представя от архива на БТА, е от 1903 г. и припомня освещаването на Майчин дом. Проследено е развитието на града почти от неговото обявяване за столица.
„От запазените новини виждаме ясно, че градът е жив организъм – променя се, расте и се развива“, каза редакторът. Тя посочи, че някои от снимките в броя показват как се строят част от сградите в центъра, които повечето столичани вероятно приемат като част от пейзажа, сякаш винаги са били тук.
Според Христова в текстовете в броя може да се долови и идеята, че за да функционира добре, зад изграждането на града стоят много труд и много мисъл – дори за най-дребните детайли. Това се отнася до всичко – от градоустройството през транспорта до водопроводите и сметоизвозването, допълни редакторът.
„Идеята е една и е обща – градът да предостави възможно най-добрите условия за живот на своите обитатели“, каза още Христова. „Именно това ръководи решенията на най-забележителните градоначалници, които се опитват да инвестират в града не само от гледна точка на настоящия момент, а и на бъдещето, на вечността дори – както казва и самият инж. Иван Иванов, работейки по Рилския водопровод, конструиран да издържи „милион години“, допълни тя.
Според Христова в статията, която разказва за обекти, носещи името на София, се забелязва, че дори и емблематични места – като магазин „София“, понякога изчезват.
„Случва се физически да се сменят местата на магазини, заведения, да се променят имената им или собствениците им, да се появят нови сгради, а други – да останат в историята“, допълни редакторът. Според нея това е нормално за развитието на всеки град и дава шанс на всеки гражданин да съхрани и изгради в себе си облика на своята София – „тази, в която е бил млад, щастлив, в която е преминала поне част от личната му житейска география“.
„Вярвам, че макар и всички да живеем в този град, всеки живее предимно в собствената си представа за него. Така че колкото и да се променя градът, ние ще продължаваме да го обичаме“, каза в заключение Христова.