Иисус Христос е винаги с нас, каза отец Красимир в неделната си проповед пред миряните в храма „Свети Три Светители“ в Шумен

Иисус Христос е винаги с нас и е този, който стои редом с нас и никога няма да ни остави. Той винаги протяга ръка, когато ние поискаме, и ще ни избави от бурното море на живота. Винаги Господ е до нас. Това каза отец Красимир в неделната си проповед пред миряните в православния храм „Свети Три Светители“ в Шумен днес, когато се чества пренасянето на мощите на свети архидякон Стефан и паметта на свещеномъченик Стефан, Римски папа. 
По думите на свещеника, когато свети Антоний страдал в своята пещера, демоните не можели да издържат и навлезли в пещерата му под вид на различни диви животни. Тогава той казал следното: „Сатана, ако ти не се страхуваше от Бога, нямаше да дойдеш сам“, и всичко изчезнало. След това попитал: „Господи, къде беше Ти?“, а Той му отговорил: „Антоний, Аз бях там и гледах дали ще устоиш“, каза още отец Красимир.
По същия начин ние, братя и сестри, сме длъжни в бурното море на живота да протягаме ръка към Христос и да казваме: „Господи, избави ме и спаси ме“, и Той ще ни спаси. „Той е благ и човеколюбив Бог, заради туй слезе на Земята, въплъти се, стана човек, страда и възкръсна за нас… Така че ние, когато протегнем ръце към Христос, Той ще ни спаси, никога няма да ни изостави. Ние може да Го оставим, но Той няма да ни остави“, отбеляза свещеникът.
Той каза още, че има една приказка как един монах хвърлил своето расо, защото харесал дъщерята на един езически жрец и искал да се жени за нея. Когато езическият жрец отишъл да се моли на своите богове, на своите демони, те му казали, че не е достатъчно, че монахът е хвърлил расото си, а трябва да остави и вярата си, и той му предал волята им. „Добре, ще оставя и вярата си“, казал монахът. Жрецът отишъл пак да се моли в езическия храм и демонът чрез идолите му казал нещо друго – не е достатъчно, Бог не го е оставил, трябва и това да стане. Той предал и това на монаха, но тогава той дошъл на себе си и казал: „Брей, аз оставих Иисуса Христа, но Той не ме е оставил“, и тогава се разкаял. Така че винаги покаянието пред Бога е прието, когато ние викаме към Иисуса Христа, и винаги ще бъдем спасени. Да се радваме на Господа, затова на Възкресение възкликваме с радостния зов: „Христос воскресе, воистина воскресе“, призова в края на проповедта си отец Красимир.