Има много работа за археозоолозите в България, но не е разкрита такава специалност във висшето образование, каза за БТА специалистът в сферата гл. ас. д-р Надежда Карастоянова. Тя представи във Варна изложбата „По следите на кучето в Древна Тракия“ на Националния природонаучен музей при БАН, подготвена от нея съвместно с докторанта в Националния археологически институт с музей Стелла Николова и гл. ас. д-р Ели Филипова от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“.
Специалността археозоология е помощна наука към археологията и обикновено с нея се занимават интердисциплинарни специалисти, обясни Карастоянова, която е завършила археология и има докторантура по зоология. Назад във времето, повечето практикуващи са били ветеринари, палеонтолози, биолози или геолози. В по-ново време добри школи има във Франция, Англия, дори в Румъния и Сърбия. В България няма такава специалност и хората, които се занимават с това са твърде малко, а има много работа, която трудно може да се поеме от двама-трима души. На археологическите обекти излизат много животински останки, най-вече защото са консумирани и изхвърлени. Има и погребани животни. Когато са големи количества отнема много време да се анализират и опишат, посочи тя като добави, че търси студенти, но повечето се плашат от професията, защото трябва да разбират от две науки, не само от една.
Един от най-интересните за археозоолога обекти у нас е археологическият комплекс Дуранкулак, разположен в единствената степ у нас. В праисторията там е била една от последните популации от европейското диво магаре, което е изчезнал вид. Негови останки са намирани както и в Дуранкулак, така и в гробове от Варненския халколитен некропол, което според специалиста доказва, че това животно е било от голямо значение за древните.
Други интересни открития тя е срещнала по Южното Черноморие, където подводни археологически разкопки разкриват, че местните хора са били специализирани в лова на делфини преди 5 хиляди години през ранно бронзовата епоха и късния халколит. Те са разчитали основно на лов на елени и делфини, както и на риболов, което не е характерно за останалата част от България, където е имало развито животновъдство, особено на говеда, посочи Карастоянова. Това е установено при проучвания в созополското пристанище, където преди е имало солено езеро, допълни тя. Археозоологът е участвала и в разкопки на колегите си палеонтолози от Националния природонаучен музей около Чирпан и Трън, където са открили кости от динозаври.
По думите й животинските останки се съхраняват трудно в музеите у нас, въпреки че специалистите се стараят да пазят всичко намерено, защото е форма на културно наследство. По-чупливите се реставрират от специалисти. Има депа, в които се подреждат фосили и други образци, поставени в специални кашони. По-често такива експонати се представят във временни изложби, като се подбират подходящите за показване пред публика, тъй като повечето имат липсващи елементи.
Изложбата, посветена на кучето, е провокирана от проекта „Corpus Animalium Thracicorum: дигиталeн корпус на фауната в тракийските земи (1000 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. От екипа са решили да популяризират темата, тъй като за кучетата в миналото се знае малко, а през последните години са намерени повече останки. Не е било планирано да бъде пътуваща експозиция, но се оказало, че към нея има голям интерес и вече е гостувала в Асеновград, Русе, София и сега във Варна, каза Карастоянова. Според нея траките си остават любопитна тема за българите, а новите археологически проучвания разкриват повече за този период, по тази причина специалистите разработват проекти, свързани с техния начин на живот, селищната им система, отношенията им с древните гърци.
17.06.2026,
21:20
Черно море подписа с двама нови и се раздели с Росен Стефанов
17.06.2026,
18:15