Ина Иванова представи новия си сборник с разкази "И винаги любовта" във Велико Търново

Ина Иванова представи новия си сборник с разкази "И винаги любовта" на сцена "Арт лято" във Велико Търново. Срещата с читатели бе част от формата "Близък прочит" и беше водено от неговите създатели Северина Плачкова и Александър Христов. Събитието е включено и в програма „Култура“ на Община Велико Търново.
Сборникът "И винаги любовта" съдържа кратки разкази, в които има голяма доза поетичност, като по този начин донякъде обобщава предишните книги на Ина Иванова, посочи Христов. Той започва с история за първото детско влюбване, а финалният текст е за човек в другия край на живота. Сякаш целия житейски път на хората минава през тези разкази, добави той при представянето на автора и произведението.
Ина Иванова обясни, че винаги, когато пише книга, за нея последния текст е много важен, независимо дали става дума за сборник с разкази или стихосбирка. Неслучайно и корицата е с пулове за табла и зарове, които са част от финалната творба, обясняваща до голяма степен нейните творчески търсения. "В таблата има зар, има намесата на нещо, което е по-голямо от нас, на нещо неведомо. Игрите присъстват в не един от разказите. Във всеки от тях има герой, който е "счупен" и може би това също е част от играта, която е някакъв легитимен начин да преминем през живота", обясни Ина Иванова, която допълни, че и в процеса на писане е използвала езикови игри. За да задържи вниманието на читателя, за нея е важно да се докосне до това, което няма как да бъде изречено директно, да използва внушението. Това тя прави с помощта на думите, с гравитиране около смисъла и наслагване на нюанси, с извеждането на някои от тях до ниво знак, което й е много любимо. "Аз вървя по улиците и търся знаци, така че неизбежно това се случва и в разказите ми", каза Ина Иванова.
Според Александър Христов "И винаги любовта" е заглавие, което напомня за не едно и две неща, но най-вече че нещо продължава. То допълва, дописва дори самите текстове. Каквото и да се случва в тях, накрая сякаш можем да продължим и да завършим разказа с "и винаги любовта". Но тя какво - винаги оцелява, побеждава, надделява, попита Христов. "Имам чувството, че ние трябва да говорим повече за това, че сме чупливи крехки създания", отговори Ина. Според нея човекът има нужда от нещо, което да го крепи, за да минава през живота си и да научава нови неща за себе си. Част от тях са свързани с любовта, обичта, загубата на любов, нелюбовта, безлюбовието, но също така с великолепния трепет, копнежа, загубването на себе си и в себе си, силата, която се изисква да си тръгнеш, понякога когато най-не искаш, каза Ина. "Понеже се старая да боли и да свети, темата е достатъчно благодатна в тази посока", допълни тя, пояснявайки, че в повечето й разкази конфликтът е вътрешен, а не между хората.
Иванова е на мнение, че в забързаното ежедневие хората живеят нетърпеливо и лакомо или просто скоростта на живота ги увлича. "Аз се старая при мен житейски да не е така, а и в писането ми е необходимо това забавяне, за да видим света със скоростта на пешеходец. Със скоростта на автомобилист не се виждат детайлите, а те са ми знаците, които толкова много обичам в живеенето си и ги издирвам. Те дават дълбочина на света", каза тя.