Инвестициите в културно наследство водят до повишаване на приходите и намаляване на натиска върху държавния бюджет, каза Костадин Костадинов от „Възраждане“

Разходите, заложени  в проекта за бюджета за 2026 година за инвестиции в културно наследство, следва да бъдат по-високи, тъй като този вид вложения водят до нарастване на приходите на музеите и респективно - до намаляването на натиска върху държавния бюджет. Това стана известно от думите на Костадин Костадинов от „Възраждане“ по време на заседанието на Комисията по културата и медиите, която разглежда днес проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 година.
Костадинов изтъкна, че в проекта за бюджета за тази година липсват средства, които да финансират осъвременяването на експозициите на галериите и музеите на проектен принцип. По думите му този подход е по-добър, тъй като някои музеи имат по-голям потенциал от други.
"Там, където има осъвременяване и модернизиране на експозицията, след това винаги неминуемо се увеличава както цената на билета, така и съответно броят на посетителите, което води до възвращаемост на средства и съответно до по-малък натиск върху държавния бюджет, защото тези музеи вече могат да покриват поне в по-голяма степен собствените си нужди“, каза той, добавяйки, че финансирането на направлението културно наследство е подценено в настоящия бюджет.
По думите му, ако се реализира подобна програма на проектен принцип, която да позволява всяка година осъвременяването на няколко музейни експозиции, в рамките на между 5 и 10 години би било възможно да се обновят по-голямата част от музеите в страната.
Народният представител обясни още, че думите му се базират на личния му опит и призова да не се подценява тази възможност, която ще позволи на музеите да си помогнат сами чрез повишаване на приходите от посетители.
Костадинов попита също така защо увеличението на стандартите за финансиране на музеите в проектобюджета е едва 4,9 на сто при 3900 субсидирани бройки, а увеличението на стандартите за финансиране на читалищата е 12,4 на сто при 7800 субсидирани бройки.
По думите на министъра на културата Евтим Милошев тези теми са били разгледани на среща с представителите на националните културни институти и регионалните музеи, като сравнителният контекст е бил „болезнен въпрос“ по време на срещата. Според Милошев тази страна на въпроса "повече емоциализира, отколкото дава реален, качествен сравнителен контекст".
„Що се отнася до дейността на музеите, тук наистина има възможност и от гледна точка на богатото ни културно-историческо наследство, и от гледна точка на връзката между опазването и управлението на културно-историческото наследство и културния туризъм и възможностите за приходи“, каза Милошев, добавяйки, че това е важен въпрос, който ще има своето бъдещо позитивно развитие.
Той заяви, че темата е обсъдена в работен контекст, като има разбиране за конкретни стъпки, които да бъдат консолидирани в един доклад, от гледна точка на директорите на музеите като конкретни необходими мерки.
Милошев заяви, че това е позитивна практика, чийто успех е именно на база на проектния принцип, като въпросът опира до осигуряването на целевата сума и самото определяне.
„Категорично подкрепяме такъв вид механизъм, който да насърчава инициативността на музеите да се развиват, използвайки съвременните достижения на технологиите и науката за да обновяват колекциите и начина на представяне на експозициите си“, каза Милошев.
По думите на заместник-министъра на културата доц. Пламен Славов, когато се коментира проекта за бюджет за 2026 година, е важно да се има предвид и темата относно бюджета за 2027 година и тригодишната бюджетна прогноза.
Той заяви, че на проведените срещи не само с директорите на държавните културни институти, музеи и галерии, но и с директорите на регионалните исторически музеи е постигнато съгласие, че ще продължи подготовката за бюджета за 2027 година и за бюджетната прогноза за следващите три години, така че да се отговори на очакванията. Това включва очакванията, свързани с увеличаването на средствата за недвижимо и движимо културно наследство, за осъвременяване на експозициите на музеите и галериите, за повишаване на размера на стандарта за дейността на музеите и галериите.
По думите му, това което Министерството на културата е поискало при подготовката на бюджета, е било свързано с допълнителни 16,5 млн. евро конкретно за движимо и недвижимо културно наследство, в които влизаха и влизат повече пари за консервация и реставрация, за осъвременяване на музейните експозиции, за дигитализация на архива на Националния институт за недвижимо културно наследство, повече средства за археологически проучвания.
Славов заяви, че разликата между това, което Министерството на културата е представило предварително като бюджетна рамка, и това, което в моментна е представено като проект за бюджет за 2026 година, трябва да бъде основата, върху която да се стъпи при подготовката на бюджета за 2027 година.
/МЛ/