Искаме да представим жив спектакъл, каза поетесата Мария Донева за „Многострадалната Геновева, или летопис на едно въстание”

Искаме да представим един жив спектакъл, в който героите са хора като нас - и възторжени, и разколебани, и влюбени, между тях има и цинични. Има най-различни хора, но всеки един е бил нужен, за да се стигне до въстание и до свобода. Това каза в интервю за БТА старозагорската поетеса Мария Донева, която е част от екипа, създал най-новата постановка на Драматичен театър „Гео Милев“ „Многострадалната Геновева, или летопис на едно въстание". Премиерата й ще бъде тази вечер на сцената на Античен форум „Августа Траяна“. 
Според нея съвременните хора „сме най-различни, но всеки от нас е нужен. И всеки от нас би могъл да допринесе, така че и държавата ни, и животът ни да станат по-добри, по-справедливи, по-красиви, по-чисти“.
Донева обясни, че сценичният вариант на пиесата е вдъхновен от Васил Станилов и показва как „ентусиасти се събират в училището да просветляват народа с театър и междувременно чакат едно писмо, за да въстанат". И допълни, че "този текст си стои като ядро на пиесата и това е комедийната част на спектакъла".
Мария Донева каза, че зрителите ще могат да се насладят на по-различен спектакъл с допълнени „сцени, диалози и кратки монолози, които да покажат, че смешното и тъжното са едно и също нещо, но зависи как го огрява светлината". Това, че хората може да са били наивни в "театрото" си, но напълно осъзнато са тръгнали да умират и да жертват живота си, разказа поетесата. И обясни, че „в образите на героите ние сме се стремили да ги покажем дълбоки и сложни, какъвто е всеки човек. Защото не сме искали да направим плакат, искахме да създадем живот със средствата на театъра - да има музика, песни, много смешни неща, танци, но да има и кръв, и знаме, и предателства като в живота“.
Тя посочи, че всичко, което е добавено, е с помощта на исторически извори, въображение и вдъхновение. „Опитахме се да обогатим тази пиеса да не е просто една смешка и да видим колко са наивни и смешни българските възрожденци в желанието си да правят "театро". Искахме да покажем какви са хората зад тези роли. Развихме образите на жените - учителка, ученичка и майката на един от апостолите, както и отношенията между героите - между майка и син, между жена, мечтаеща да създаде дом, и мъж, който я обича, но за него свободата е по-важна. Опитахме се да видим какви хора са зад смешните роли, които играят“, обясни Мария Донева.
Тя поясни, че сред историческите извори, които екипът заедно с режисьора Анастасия Събева използвали, са Наредбата на Васил Левски, Наредбата на българските комитети, прощалното писмо на Христо Ботев, прощалното писмо на един от солунските атентатори, писма на Левски - заплашителни срещу шпионите. Те са вид последно предупреждение към хора, които се знае, че са прекалено близки до турската власт и и донасят и още исторически документи“, каза още писателката.
Донева определи „Многострадалната Геновева, или летопис на едно въстание“ като родолюбива постановка. В нея са показани и голяма част от идеалите на хората. „Идеал не е патетична, празна дума от лозунг. А идеалите са ценностите ни, с които живеем  - винаги е добре да си ги припомняме и да знаем, че ние не сме случайни хора. Всеки трябва да си застане на мястото и да работи, така че да помогне за добруването на страната. Това е постижимо и е много важно“, коментира Мария Донева.
Според нея идеалите ни не са се променили през годините. „Доброто винаги е било добро и дори когато се правим, че не разбираме, ние много добре знаем какво е то. Може средствата и обстоятелствата да са различни, но да си добър, всеотдаен и почтен човек, това е добро независимо кой век е. Това са абсолютни ценности и не са календарни, а са вечни. Всеки човек е космос и в него е и доброто, и злото. Той разбира това и избира коя своя страна да покаже. Революционерите, жертвайки любимите си, обръщайки гръб на майките си, са знаели, че това не е добро в един смисъл. Доброто хем е видимо и осезаемо, хем е много сложно нещо“, допълни поетесата.
Тя разкри в аванс част от мислите на една майка на български революционер, която казва: „Срам за тебе е, ако не отидеш в Балкана с юнаците, ама недей да отиваш- на кого ме оставяш. Обаче баща ти те възпита и аз те възпитах да си истински мъж. Ако аз няма да имам внуче, синът ми няма да мине под венчило“. Това са течения в мисълта и емоциите на един и същи човек, които си противоречат, но не се изключват взаимно“, обясни съавторът.
Мария Донева посочи, че може би съвсем неслучайно пиесата „Многострадалната Геновева, или летопис на едно въстание“ има своята премиера през 2025 година, когато се навършват 150 години от Старозагорското въстание. Но „когато и да се направи нещо красиво и вдъхновяващо, то винаги е навреме“, каза още тя.