Историята на българския печат в Бесарабия е свързана със стремежа да се съхранят езика, културата и националната идентичност, каза журналистът Димитър Боримечков

Историята на българския печат в Бесарабия е свързана със стремежа на местната българска общност да съхранява езика, културата и националната си идентичност, каза журналистът и родоизследовател Димитър Боримечков по време на представянето на ноемврийския брой списание ЛИК на БТА в Националния пресклуб на агенцията в Тараклия.
В срещата участваха и деветокласничките Виктория Воинская и Анна Боримечкова от гимназия „Генерал Иван Инзов“ в Тараклия, които се изявяват като млади журналисти в ученическия вестник „Инзов News“.
Специално за събитието Димитър Боримечков подготви изложба от стари вестници и периодични издания, свързани с историята на българския печат в Бесарабия. Голяма част от представените издания са свързани и с неговата собствена журналистическа биография, тъй като през годините е работил като автор, кореспондент и фоторепортер в няколко от тях. По думите на Димитър Боримечков един от ранните примери за български печат в Тараклия е литературно-публицистичната страница „Дружба“, която започва да излиза през 1976 г. в районния вестник „Свет“. По-късно българските страници променят имената си, но запазват основната си цел – да публикуват материали на български език и да бъдат насочени към местния български читател.
Боримечков припомни и ролята на „Родно слово“, което през 1988 г. започва да излиза в Кишинев като притурка към републиканския вестник „Советская Молдавия“. Изданието се утвърждава като трибуна за българите в Молдова и насърчава употребата и изучаването на българския език.
Значимо място в историята на българския печат в Бесарабия заема и вестник „Роден край“, издаван в Одеса от 1989 г. Той достига до читатели в Украйна, Молдова и България и поддържа връзката между българските общности в региона.
В Тараклия традицията продължава и с литературно-публицистичната страница „Светлина“, издавана като притурка към районен вестник „Свет“. В нея се публикуват материали за родния край, историята, езика, културата и живота на бесарабските българи.
Димитър Боримечков посочи, че днес липсата на постоянно печатно издание на български език в Молдова е загуба за общността. Той изрази надежда, че българският печат ще бъде възроден както на хартия, така и в електронен формат.
Като положителен знак журналистът открои ученическите вестници, които се издават в училищата в района. Според него чрез тях младите хора се включват в създаването на периодични издания и могат да се превърнат в бъдещи продължители на българската журналистическа традиция в Бесарабия.
За опита си в ученическия печат по време на срещата разказаха Виктория Воинская и Анна Боримечкова от гимназия „Генерал Иван Инзов“ в Тараклия. Ученическият вестник „Инзов News“ се издава от 2024 година, а за този период са подготвени повече от 12 броя, разказа Воинская. По думите ѝ ученическото издание е било представяно както в район Тараклия, така и в България – в Габрово, където ученици са споделяли опита си и са разказвали за своите училищни вестници.
„Обикновено пишем за различни мероприятия и празници, които се провеждат в нашето училище. Искаме завършилите училището, както и хората, които не учат при нас, да знаят какво се случва, какви интересни събития има и какво ново се случва в училищния живот“, разказа Воинская.
Участието в създаването на ученическия вестник „Инзов News“ е помогнало на Анна Боримечкова не само да придобие първи журналистически умения, но и да започне да използва по-уверено български език. „Когато ми предложиха да се занимавам с това, бях в седми клас. Първоначално реших просто да опитам. Помислих си: ще опитам и после ще видя какво ще стане. Така минаха вече около три години и това занимание много ми харесва. Мисля си, че може би в бъдеще ще продължа с журналистиката“, каза ученичката.
„Благодарна съм на своята учителка Нина Соколенка, която ме научи на всичко това. Благодарение на нея научих много нови неща – как се пише за вестник, как се подготвят материалите и изобщо как е устроен светът около нас. Ние пишем на български език. Преди се притеснявах да говоря на български и го използвах много малко. Разбирах езика, но не говорех толкова много. Сега вече говоря и разбирам български много добре“, разказа тя.