Юбилейната 75-а среща на нобелови лауреати с млади учени в Линдау събира рекорден брой изследователи

Юбилейната 75-а среща на нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия, ще събере рекорден брой изследователи на остров Линдау в Боденското езеро, съобщиха организаторите от фондация Lindau Nobel Laureate Meetings.
От 28 юни до 3 юли 2026 г. около 70 носители на Нобелова награда и над 600 изключителни млади учени от целия свят ще се включат в уникален интердисциплинарен и междупоколенчески диалог. Сред участниците във форума тази година има един български представител - Анна Пранчева от Института по полимери при Българската академия на науките (БАН), която е сред избраните над 600 млади учени от цял свят за участие в 75-ата среща с нобелови лауреати в Линдау, съобщиха за БТА от БАН.
Германският федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер ще направи обръщение към участниците по време на официалната церемония по откриването на 28 юни, уточниха организаторите.
Те допълват, че във време на дълбоки геополитически напрежения и бързи технологични промени, тазгодишната програма ще свърже научните достижения с техните обществени и политически последствия. Сред акцентите в програмата са развитието на изкуствения интелект (ИИ), възможностите на квантовите компютри и глобалните предизвикателства.
Сред участниците са дванадесет лауреати, които ще направят своя дебют в Линдау. Сред тях са пионери в областта на имунологията, квантовите технологии и новите материали, включително Каталин Карико, Джефри Хинтън, Омар Яги, Ференц Краус. В интердисциплинарния форум ще се включат и математици и компютърни специалисти, отличени с най-престижните награди в своите области, смятани за еквивалент на Нобеловата награда – Винт Сърф и Патрик Ханрахан. 
Програмата на юбилейната интердисциплинарна среща предвижда Джефри Хинтън, известен като „кръстника на ИИ“ и лауреат на Нобелова награда за физика за 2024 г., да изнесе лекция за историята на технологиите. Той ще участва и в дискусия с Джон М. Джъмпър (Нобелова награда за химия за 2024 г.) на тема „Какво означава „да разбираш“ в ерата на ИИ?“. Двамата ще обсъждат приложението на изкуствения интелект при прогнозирането на протеинните структури, което е ключово за разработването на нови лекарства.
Нобеловите лауреати за физика за 2025 г. Мишел Х. Деворе и Джон М. Мартинис заедно с нобеловия лауреат по физика от 1997 г. Уилям Д. Филипс ще дискутират бъдещото въздействие на квантовите технологии върху обществото.
Панелна дискусия с участието на бившия изпълнителен директор на Световната продоволствена програма на ООН (Нобелова награда за мир за 2020 г.) Дейвид М. Бийзли и лауреатите Брайън П. Шмид (Нобелова награда за физика за 2011 г.) и сър Ричард Дж. Робъртс (Нобелова награда за медицина/физиология за 1993 г.) ще разгледат борбата с глада, климатичните промени и глобалното неравенство.
Тазгодишната среща илюстрира дългосрочното въздействие на форума чрез историите на трима лауреати, които преди години са присъствали в Линдау като млади изследователи, а днес се завръщат с най-високото научно отличие, посочват организаторите. Това са Берт Сакман (Нобелова награда за медицина/физиология, 1991 г.), Мортен Мелдал (Нобелова награда за химия, 2022 г.) и Мишел Х. Деворе (Нобелова награда за физика, 2025 г.). Проведената през зимата на 2025 г. първа анкета за въздействието сред алумни на Линдау потвърждава, че 82% от преминалите през форума остават активни в научните изследвания, а 15% поддържат постоянна връзка с нобелови лауреати.
Програмата включва още панели, посветени на научната дипломация и възстановяването на общественото доверие в науката в ерата на дезинформацията.
Програмата предвижда в навечерието на форума, на 27 юни от 16:30 ч. в Градския театър на Линдау, да се проведе публичен „Нобелов диалог за мир“ с участието на Алес Бяляцки – беларуски правозащитник и носител на Нобелова награда за мир за 2022 г.. Това ще бъде една от първите му публични прояви след освобождаването му през декември 2025 г. от затвора в Беларус, където прекара повече от четири години.
В диалога ще се включат още Жозе Мануел Барозу, бивш председател на Европейската комисия, приел Нобеловата награда за мир за 2012 г. от името на ЕС и Хан Сун Су, бивш председател на Общото събрание на ООН (Нобелова награда за мир за 2001 г.). Те ще обсъдят отговорността на научните институции и гражданското общество, когато демократичните устои са застрашени.
В навечерието на юбилея фондация Lindau Nobel Laureate Meetings откри на 18 май свое ново постоянно пространство на „Жандарменмаркт“ в Берлин, наречено Lindau Nobel. То ще служи за постоянна експозиция на черно-белите портрети на над 500 нобелови лауреати, заснети от фотографа Петер Бадж от 2000 г. насам.
На откриването на изложбата и пространството в германската федерална столица присъстваха над сто гости от сферата на политиката и науката, включително парламентарният държавен секретар Зилке Лаунерт и нобеловият лауреат за химия за 2014 г. Щефан Хел. Председателят на Съвета на срещите в Линдау графиня Бетина Бернадот подчерта, че целта на форума остава непроменена от създаването му през 1951 г. до днес – изграждане на доверие и диалог между учени от възможно най-много различни общества в сигурна среда.
Традицията на срещите в Линдау датира от 1951 г., когато форумът е създаден като платформа за помирение и обмен на знания в следвоенна Европа. Оттогава до днес над 36 000 млади учени са преминали през това преживяване, ставайки част от уникална международна мрежа за високи научни постижения.
Идеята за форум, който да събира учени и Нобелови лауреати от цяла Европа, е на двама лекари от Линдау, разказват организаторите на сайта на форума. Целта им в средата на миналия век е да помогнат да се сложи край на научната изолация на Германия след Втората световна война. Франц Карл Хайн и Густав Вилхелм Парад търсят съдействие от граф Ленард Бернадот, който живее на остров Майнау в Боденското езеро. Графът, който е член на шведското кралско семейство, ентусиазирано подкрепя идеята и им помага с контакти. Неговият дядо крал Густав Пети връчва първите Нобелови награди на лауреатите през 1901 г., когато е шведски престолонаследник. 
Така авторите на идеята поставят началото на форума с подкрепата на граф Бернадот и първата Европейска среща на Нобеловите лауреати по медицина събира в Линдау седем нобелисти и още 400 учени. Шведският крал Густав Шести Адолф изпраща поздравителен адрес до форума.
„Макс Борн се върна след войната и дойде в Линдау с някогашния си студент Вернер Хайзенберг, който бе останал тук и се опита да разработи германска ядрена бомба. И двамата си говореха мирно”, казва Андерш Барани, бивш заместник-директор на Музея на Нобеловите награди. Той припомня, че след първата среща в Линдау граф Ленарт Бернадот е въодушевен и предлага на срещите на учените да бъдат канени млади хора, студенти, млади изследователи. Това се случва още през 1953 г. и така сбирките на брега на Боденското езеро стават форум за утвърдени и за млади учени.
Шведският граф оглавява съвета на срещите в Линдау и значително повлиява развитието на форума през последвалите десетилетия. През 1987 г. начело на организацията на форума го заменя съпругата му графиня Соня, а през 2008 г. тяхната дъщеря - графиня Бетина Бернадот, поема председателството на организацията.
Миналата година трима млади български химици участваха в срещата с нобелови лауреати в Линдау. Ерик Димитров от Института по полимери на БАН, Любен Бориславов от Института по обща и неорганична химия на БАН и Борис Яначков от Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски” на БАН бяха сред 600-те млади изследователи на 74-ото издание на срещата.