Изложбата „Светлината можем да я чуем“ на Ивайло Нягалов беше официално открита в Музея на фотографията в Казанлък. Това е втората самостоятелна експозиция на автора в града след изложбата „Силата на водата“ от 2025 г., а представените фотографии са на северното сияние и са правени както в Норвегия, Швеция, Исландия, така и в България.
Според традициите на коренния народ саами, живеещ в северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия, северното сияние се нарича guovssahas, което означава „светлината, която може да се чуе“. Хората там вярват, че сиянието представлява душите на техните предци, които танцуват в нощното небе. Сиянието идва с тишина – не трябва да се вдига шум, да се крещи или да се пее, за да не се разгневят духовете, казва авторът за настоящата си изложба, допълват от музея. Пред БТА той я определи като нещо различно, което кара човек да мисли. По думите на Нягалов в настоящата изложба преживяванията са много интензивни и дори странни, а някои от историите зад фотографиите са изпълнени с адреналин.
Ивайло Нягалов каза още, че обича да съчетава различни преживявания и има много такива както с водата, така и със сиянията. „Само преди дни снимах по време на буря, всички знаем, че водата лекува и зарежда. Това тук е равносилно на водата“, посочи той. Някои от кадрите в изложбата са заснети още през 2026 г., а други – преди месеци, но те са обединени именно от преживяното, което не може да се забрави, допълни авторът. По думите му не той намира точния кадър, а кадрите намират него. „Случвало ми се е да чакам с часове и да не се получи нищо, в други случаи отварям вратата и то вече е там“, посочи още той.
Кадрите от България, включени в изложбата, са направени в района около паметника „Бузлуджа“, а според Ивайло Нягалов да видиш северното сияние в родината си и от този връх е неописуемо. Той заяви, че самото изкуство на фотографията го вдъхновява и няма да спре да снима. „Вече имам няколко идеи за следващи проекти, но не съм избрал точно коя да осъществя“, посочи още той.