Иван Ночев - от Карлово до „Аполо 11“, днес се навършват 110 години от рождението на българския авиоинженер

От работилниците за самолети в Карлово до американската космическа програма „Аполо“ – такъв е пътят на българския авиоинженер Иван Ночев, познат в САЩ като Джон Ночев, от чието рождение днес се навършват 110 години.
Професионалната съдба на Ночев преминава през Германия, Чехословакия, Австрия и Канада, преди да стигне до General Dynamics в САЩ и до работата си по програмата „Аполо“, заради което името се свързва с кацането на Луната. Според информация на сайта на Общинската библиотека „Д-р Иван Богоров“ в Карлово той е поставен редом до Асен Йорданов и Джон Атанасов като „тримата знаменити българи, дали много на света“.
Ночев е роден на 23 септември 1916 г. в Карлово. Още като млад се увлича по механиката и авиацията. Завършва Механо-техническото училище „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, след което стажува в завод „Арсенал“ в Казанлък и започва работа в Държавната аеропланна работилница в Божурище. По-късно заедно с брат си участва в създаването на такава работилница на летище „Марино поле“ край Карлово, посочват от Общинския исторически музей – Карлово в биографична справка, публикувана в сайта на Общинската библиотека.
През 1938 г. Ночев е зачислен като фелдфебел-школник във 2-ри инженерен полк в Пловдив, а през 1942 г. става старши технически проверител в Главните ремонтни работилници на летище „Марино поле“. Същата година заминава с група български авиотехници на специализация в Германия. Там е приет да следва в Техническия университет в Берлин.
Войната обаче прекъсва обучението на Иван Ночев. През 1944 г., след разрушаването на сградата на висшето училище по време на англо-американските бомбардировки над Берлин, Ночев продължава образованието си в Пражката политехника, съобщават от Музея на авиацията в Крумово. След 9 септември се връща в България, но скоро заминава за Австрия. Във Виенския технически университет Ночев продължава обучението си, а през 1950 г. защитава докторат по машинно инженерство. След това се отправя към Канада. През 1951 г. Ночев е в Торонто, където започва работа в самолетостроителната компания Canadair и се специализира в авиационни системи. Оттам професионалният му път го отвежда в САЩ.
През 1956 г. се установява в Сан Диего, Калифорния, а през следващата година започва работа в General Dynamics, в подразделението Convair. Изданието „Лос Анджелис таймс“ посочва, че като старши конструктор там Ночев работи по космическата програма „Аполо“. През 1962 г. става американски гражданин и приема името Джон.
Три години по-късно той прави следващата голяма крачка – основава собствена компания Lancea, чрез която продължава инженерната си работа в аерокосмическата област. Според публикация в „Лос Анджелис таймс“ Ночев работи и за General Atomics по реактора TRIGA.
Името му остава най-тясно свързано с „Аполо 11“ и лунния модул Eagle, известен в България като „Орел“. В статия на в. „Българска армия“ се цитира неговата сестра Мария Ночева, съхранила снимки и писма на брат си, като се уточнява ролята му в мисията - Джон Ночев е конструктор на двигателите на лунния модул. 
Историческата мисия до Луната „Аполо 11“ е осъществена на 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин слизат на повърхността, а Майкъл Колинс остава в орбита около Луната.
Двигателят на възходящата степен на лунния модул е ключов за завръщането на астронавтите от Луната. След приключването на лунната разходка, този двигател задвижва възходящата степен на модула от лунната повърхност и я извежда в лунна орбита, където тя се скачва с командния модул, останал в орбита около Луната. Именно оттам астронавтите продължават пътя си обратно към Земята по информация на НАСА. Двигателят е използван успешно при пилотираните лунни мисии „Аполо“.
По данни на Общинската библиотека „Д-р Иван Богоров“ – Карлово, която цитира информация на клуб „Ракетчик – Джон Ночев“, през 1991 г. известният авиоинженер съобщава на сестра си, че възнамерява да се върне в България и да създаде в родния си град модерен технически колеж на базата на училището, което му е дало основата на инженерните знания. Няколко седмици преди определената за пътуването дата обаче, след кратко боледуване, на 13 март 1991 г. Ночев умира в болница в Коронадо, Калифорния, и така не успява да осъществи намерението си.