Иван Симеонов искаше творбите му да бъдат посяти като семена за бъдещото поколение, каза директорът на НЛМ Атанас Капралов

„Иван Симеонов искаше неговите творби да бъдат посяти като семена за бъдещото поколение“, каза директорът на Националния литературен музей (НЛМ) Атанас Капралов при откриването на литературния кабинет на поета и писател Иван В. Симеонов днес в София. Домът на автора на ул. „Славянска“ 38 отваря врати за литературни срещи и културни събития в деня на 100-годишнината от рождението му.
На откриването присъстваха приятели на писателя и представители на културните среди. Отец Лъчезар Попов от столичния храм „Света София“ освети кабинета, който е четвъртият към Националния литературен музей след тези на Стилиян Чилингиров, Иван Богданов и Владимир Башев. Събитието съвпада с 50-годишнината на музея.
Капралов сподели, че през последните години от живота на Симеонов двамата често са разговаряли в този дом. „Той живееше с нематериалните неща, той живееше със словото си“, каза директорът. Той припомни и номинацията на поета за международната награда „Джон Темпълтън“, присъждана за принос към осмислянето на фундаментални въпроси за човешкото съществуване.
Заместник-директорът на музея Соня Кирицова разказа, че още преди десетилетия Симеонов и съпругата му, актрисата Гинка Спасова, вземат решение да оставят семейния си апартамент на държавата. След смъртта на писателя през 2018 г. Спасова осъществява общата им воля и през следващата година дарява жилището на музея. „Много е важно, когато споменаваме този литературен кабинет, винаги да се сещаме и за двамата наши дарители“, каза Кирицова.
По думите ѝ Спасова е играла в трупите на Народния и Варненския театър, но впоследствие оставя сцената на заден план, за да подкрепя литературната работа на съпруга си. „Изключително аристократични, добри, духовни и достойни хора бяха Гинка Спасова и Иван Симеонов“, спомни си тя.
Спомени за писателя сподели и негов дългогодишен съсед и семеен приятел, който го познава от детството си. Той разказа за богатата му библиотека и за интересите му към езиците, спорта и философията. По думите му Симеонов умеел да общува с всеки, независимо от общественото му положение. „Той намираше ключа към всяко човешко сърце“, добави той.
По време на откриването бе показан и видеозапис, публикуван в „Портал Култура“, в който Иван Симеонов чете „Химн за камъка“ от стихосбирката „Химни за мистерията на неизразимото“ (2012). Произведението е поетично размишление за живата и неживата материя, вечността и загадката на сътворението.
Иван В. Симеонов е автор на шест стихосбирки, три драматични поеми, новела и книга с есета. Сред произведенията му са „Моят Христос“, „В търсене на Бога“, „Орфей, Евридика и любовта“ и „Завръщането на блудния син“. През 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерството на културата, което днес се съхранява в кабинета му.