Изкуствоведът д-р Пламен Петров е избран за директор на Художествената галерия в Казанлък за нов петгодишен мандат

Изкуствоведът д-р Пламен Петров е избран за директор на Художествената галерия в Казанлък за нов петгодишен мандат. Това съобщиха от местната администрация. Той е преминал успешно конкурсната процедура за заемане на длъжността през миналата седмица, а днес е подписал новия си договор. 
На подписването на договора присъства кметът Галина Стоянова, която подчерта, че за Казанлък е важно начело на Художествената галерия да стои човек с доказана професионална експертиза, познаване на художественото наследство и ясна визия за развитието на институцията. Пламен Петров показа през годините, че притежава именно тези качества, посочи Стоянова, цитирана от общинския пресцентър.
Обявлението за конкурсната процедура, обявена със заповед на кмета на Община Казанлък Галина Стоянова, е публикувано на 31 юли 2026 г. Процедурата е проведена по реда на Кодекса на труда във връзка с чл. 28, ал. 6 от Закона за културното наследство. Конкурсът преминава в два етапа - разглеждане на представените концепции за дейността и развитието на галерията и събеседване на одобрените кандидати пред конкурсната комисия, посочиха за БТА от галерията. 
Д-р Пламен Петров ръководи казанлъшката галерия от 2021 година. В края на първия си мандат през август той представи подробен публичен отчет за извършеното през изминалите пет години. За този период Художествената галерия в Казанлък е преминала през цялостна институционална модернизация – от обновяване на нормативната рамка и материалната база до откриване на нови пространства и обогатяване на фонда. За периода посещаемостта се е увеличила с близо 280 на сто – от малко над 4100 посетители през 2021 г. до над 15 900 през 2025 г., а колекцията е нараснала с 318 нови произведения и артефакти. 
Д-р Пламен В. Петров е историк и изкуствовед, завършил специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия. През 2011–2019 г. работи като уредник в Софийската градска художествена галерия, където участва в изследователски и изложбени проекти, посветени на българското изкуство. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015) и „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017).
През 2020 г. защитава докторска дисертация в катедра „Нова и съвременна история“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследването е публикувано през 2021 г. като монография под заглавие „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“. Автор е и на „Художественият отдел на Първото българско изложение – Пловдив 1892 г.“ (2019) и „Случаят „Олга Круша“ (2020).