С изложбата „Разруха и опиянение“ (Ruin und Rausch), която се открива на 25 април и ще продължи до началото на следващата година, Новата национална галерия в Берлин представя подбрани произведения от своята колекция на класическия модернизъм, посветени на градската тематика през 10-те и 20-те години на ХХ век, съобщиха от пресслужбата на Националните музеи в германската столица.
Тези десетилетия, белязани от Първата световна война и Ваймарската република, се характеризират с крайности: разкош и бедност, еманципация и политически радикализъм, които съществуват едновременно в бързо разрастващия се космополитен метрополис. Около 35 произведения в различни стилове правят тези противоречия осезаеми.
Около 1910 г. Берлин е в подем: градът се разраства бързо и се превръща в един от най-важните центрове на модерността в света. Техническият напредък в индустрията, строителството и транспорта вървят ръка за ръка с появата на нова масова и развлекателна култура. Преходът от консервативната Германска империя към демократичната Ваймарска република променя и духовния климат на града, който е белязан от силни противоположности - едновременно освободителен и тревожен, хаотичен и иновативен, бляскав и злокобен.
Травмите от Първата световна война и политическите борби засенчват така наречените „Златни двайсет години“. На много нива метрополисът е в състояние на сътресение: свобода, потребление и ексцес съжителстват с нарастваща бедност и безработица. Още тогава Берлин често е наричан „Вавилон“ - препратка към библейския град, в който се срещат хора от целия свят и се размиват моралните граници.
Изложбата „Разруха и опиянение“ е разделена на три раздела и проследява паралелното съществуване на блясък и мизерия и на възход и упадък в Берлин през 10-те и 20-те години на ХХ век, посочват от пресслужбата на музеите в града.
Началото поставя картината на Ернст Лудвиг Кирхнер „Площадът Потсдам“ (Potsdamer Platz), която още през 1914 г. улавя разкъсаното усещане за епохата. Първата част се фокусира върху динамиката на растящия град - архитектура, транспорт и нощен живот. Втората разглежда социалната мизерия и лишенията, които определят ежедневието на мнозина. Третата част се концентрира върху образите на жената в града, фокусирайки се върху темите за еманципацията и независимостта.
Финалът на експозицията е поставен от меланхоличната творба на Лоте Лазерщайн „Вечер над Потсдам“ (Abend über Potsdam) от 1930 година, която сякаш отразява нарастващата заплаха от националсоциализма, допълват от пресслужбата на Националните музеи в Берлин.