Изложба с творби на живописеца Никола Танев е подредена в троянската галерия „Серякова къща“

Изложба с творби на живописеца Никола Танев е подредена в троянската галерия „Серякова къща“. В експозицията са включени 27 ескиза, рисувани по време на строителството на железопътната линия Ловеч - Троян, в което участва известният художник от недалечното минало. Към момента творбите са част от фонда на галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч, а изложбата е съвместен проект на галериите в двата съседни града.
Събитието се осъществява по повод навършването на 135 години от рождението на Никола Танев и 77 години от построяването на жп линията Ловеч – Троян.
По думите на уредника в галерия „Серякова къща“ Мариела Шошкова Танев е сред най-големите български пейзажисти, популярен най-вече с това, че прави европейска живопис, запазвайки българската колоритност на пейзажа. 
„Аз съм изключително впечатлен от хоризонта и плановете в неговите работи, които са изключително дълбоки, имам чувството, че небето в дъното на картините, ще навлезе при нас“, каза за БТА директорът на Ловешката галерия Валентин Узунов.
Приживе Никола Танев подрежда 55 самостоятелни изложби – 28 в България и 27 в чужбина, разказа Узунов. Още преди да завърши гимназия, през 1905 г., Никола Танев предприема пътуване до Париж с баща си и брат си Методи, като остава няколко години в печатарското училище в Ноази льо Гран, Сен-е-Оаз. В периода 1908 – 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. През 1910 г. посещава Клод Моне и става негов ученик. През 1912 г. се завръща в София и прави първата си изложба в София, която има голям успех. Прави изложби из цяла Европа – Италия, Чехия, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др. Значителна част от картините на изложбите му са откупени и остават в обществени и частни колекции в Европа, посочи Узунов.
След 1944 г. е подложен на арести, гонения, затвор, обявен е за „буржоазен художник“. След освобождаването си от затвора рисува предимно пернишките мини и булевардите на София. Включва се в бригадирското движение като бригадир на линията Перник – Волуяк и Ловеч – Троян. Здравето му е сериозно увредено от мъченията и скоро получава инсулт и се парализира през 1949 г. Умира през 1962 г., като завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Института за изобразително изкуство към БАН, като къщата му днес е музей.
Директорът на Музея на занаятите в Троян Елеонора Авджиева представи за БТА някои факти, свързани със строежа на линията Ловеч – Троян, отразен в платната на Танев.
По думите ѝ изграждането на железопътната линия Ловеч-Троян е стратегически инфраструктурен проект от 20-те години на ХХ век. Предвижда тя да тръгва от Свищов и да продължава до Пловдив. Първата копка е направена на 29 септември 1929 г., като до 1933 г. проектът се движи с променлива активност, а от 1934 г. е в застой. Икономическият подем на Троян и региона, други важни стопански проекти на Троян като Водния синдикат и окончателната електрификация на града, строителството на Популярната банка, стопанската активност на региона, извеждат на преден план необходимостта от завършването на жп линия, посочи Авджиева.
През 1947 г. е проведен референдум сред населението на троянска околия дали да продължи строителството ѝ.  Цели 92 процента от населението казват „да” на това начинание.
Впечатляваща е статистиката - 19 години се строи линията, отчуждени са 316 частни имота на стойност 884 934 лв., 30 000 човека от Ловешка и Троянска околия се трудят за линията, от тях 12 000 са младите хора, част от бригадирското движение, чиито труд е безвъзмезден. През 1946 г. троянското население дава 50 000 трудови дни за строежа на железопътната линия, разказа директорът. При строежа на линията са положени 36 км. траверси, построени са 10 моста, 86 водостоци, четири тунела с обща дължина 800 м.
В завършващата фаза между юни и октомври 1948 г. 3400 студенти от Икономическия институт в Свищов и стопанския факултет на Софийския университет се включат в строежа. Именно в тази фаза участва и художникът Никола Танев.
По думите на Авджиева строежът е един надпартиен проект, започнал с отпуснат кредит от 5000 лв. от второто правителство на Андрей Ляпчев, и завършил с крайната цена от 200 млн. лв. държавни средства. Влакът пристига на гара Ловеч на 20 ноември 1927 г., каран лично от цар Борис III, под звуците на “Шуми Марица”. На 31 октомври 1948 г. влакът пристига на гара Троян с Васил Коларов и Трайчо Костов.