Изложба със съвременни бесарабски носии, създадени по традиционни образци, бе открита в Националния етнографски музей към ИЕФЕМ-БАН

Изложбата „Традиционна риза с алтица: истории от фолклорното наследство, върнато към живот“, която представя съвременни бесарабски и украински носии, създадени по традиционни образци, бе открита в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН).
Експозицията ще остане отворена за посетители до 30 август включително. Тя е част от програмата, с която музеят отбелязва своята 120-годишнина.
Изложбата представя традиционни дрехи, пресъздадени от общността „Бесарабска седянка“ (Șezătoarea Basarabiei) по образци на народни носии, съхранявани в колекцията на Националния природонаучен и етнографски музей на Република Молдова в Кишинев. Показани са ръчно изработени ризи, възстановени след проучване на кройките, бродериите, цветовете и символиката на оригиналните облекла.
„В днешния ден ще имаме възможност да надникнем по-дълбоко в културното наследство на Молдова“, каза в приветствието си зам.-директорът на ИЕФЕМ-БАН гл. ас. д-р Божидар Първанов.
„Фините и симетрични бродерии по представеното облекло, изработено от общността „Бесарабска седянка“, свидетелстват за изключителните умения на съвременните молдовски майстори и творци, вдъхновени от традицията и културното наследство“, каза още Първанов.
Той отбеляза, че музеят сътрудничи с посолството на Молдова в България за осъществяването на много изложби и проекти, които дават своя принос за задълбочаването на връзките между двете страни, особено в сферата на науката и културата.
„Тук вековната традиция се среща с нашето забързано ежедневие“, каза в приветствието си Емил Жакота, посланик на Молдова в България. „В тази изложба ще можете да се насладите на творчеството на молдовските майсторки от общността „Бесарабска седянка“, допълни посланикът.
Той обясни, че основната цел на проекта е съхраняването на националното наследство, както и на богатството и местното разнообразие на традиционните облекла. Майсторките са създали и възстановили моделите на шевиците, използвайки скици, фотографии и автентични дрехи. Според думите на посланика всяка една от тях е оставила нещо от себе си, съгласно своя творчески усет, в творбите. Участниците в общността са хора с различни професии – преподаватели, музейни специалисти, инженери, както и майки, които се грижат за децата си, уточни Жакота.
„Ризите са създадени от общността, използвайки традиционни материали, богатството на старите техники и мотиви на оригиналните шевици“, обясни посланикът. „Най-голямо значение се отдава на везаната риза, която е най-красивата дреха, носена от жени и девойки. Изложбата представлява безценно съкровище на една традиционна румънска и бесарабска носия и я връща в съвременността като знак за идентичност“, каза в заключение Жакота.
„Съдейки по шевицата и общото с българското, сътрудничеството между нашите държави идва от много далеч във времето и съм сигурен, че така ще продължава“, каза Ашот Казарян, зам.-кмет на Столичната община – район „Витоша“.
„Колкото и индивидуално да е всяко наследство, което ни е оставено от нашите предци, толкова убедена съм, че общи елементи можем да намерим“, каза изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) Райна Манджукова. „Ролята на тези изложби и на всяка една инициатива, която ни показва тези съкровища, които сме наследили от нашите предци, е да ни обогатяват и да ни правят по-осмислени хора, по-умни и по-знаещи“, каза още тя.
„Всичко това ни сближава и ни прави по-богати и по-толерантни едни към други. Това е едно богатство, което не трябва да остане само в музейните зали, а да дойде в нашите съзнания“, каза в заключение Манджукова.