Изложба в Държавния архив – Варна припомня обявяването на България за народна република през 1946 г., както и референдума, с който е одобрена тази промяна в държавното устройство.
Тя е под наслов „От историята към бъдещето – 80 години Република България“ и е подготвена съвместно с отдела по най-нова история при Регионалния исторически музей и филиала на Тракийския научен институт. Експозицията показва позиви, агитационни материали, бюлетини, фотоси, марки и други материали, свързани със събитията.
На 15 септември 1946 г. България е обявена за народна република след референдум, проведен на 8 септември. Месеци преди гласуването тече доста сериозна пропагандна кампания, характерна за онези години, в рамките на която голяма част от хората са агитирани да изберат републиката. Самият референдум е обявен „за премахване на монархията“ и посоката е ясно зададена предварително, припомни Златка Антова от музея.
Тя обясни, че показаните в изложбата материали „говорят“ именно за пропагандата преди референдума и начините за убеждаване на хората да гласуват за република. Могат да се видят бюлетини, позиви, лозунги, снимки от митинга във Варна на 5 септември 1946 г., както и разпространения сред работещите в държавната корабостроителница позив. Има и факсимилета от творби на български автори, които също защитават републиката – фейлетон на Светослав Минков и стихотворение от Веселин Ханчев.
В една от витрините са показани първите пощенски марки и монети на републиката. Монетите са от 1951 г., дотогава в обръщение са старите пари, обърна внимание историкът Симеон Кулиш. Той съобщи, че от Тракийския научен институт са обявили ученически конкурс за есе, посветен на 80-годишнината, и след месец ще бъдат обявени резултатите от него.
На референдума на 8 септември 1946 г. има 91,7 процента избирателна активност, а 95,6 процента от действителните бюлетини са за република. Гергана Георгиева от Архива уточни, че не е имало никаква агитация за монархия и всички партии са агитирали за република. Изборът се провежда в обстановка на остра конфронтация между доминираното от комунистите правителство на Отечествения фронт и опозицията, противопоставяща се на постепенното налагане на тоталитарен режим в страната. Въпреки това и двете страни подкрепят обявяването на България за република, включително и центристки партии като Демократическата.
Референдумът за обявяване на България за република, за свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция, е организиран въз основа на закон, приет от парламента на 26 юли. БРП (к) го определя като най-важното събитие в новата история на България след 9 септември 1944 г. Кампанията около вота е по-дълга от предходните. Мобилизирани са творци от всички сфери на изкуството – писатели и поети пишат произведения, посветени на републиката и осъждащи монархията, композират се песни и химни за републиката, а художниците правят плакати, карикатури, картини, стенвестници, разказа Емилияна Димитрова от Архива.
На 15 септември 1946 г. председателят на XXVI обикновено народно събрание Васил Коларов провъзгласява България за народна република (названието ще се запази до 15 ноември 1990 г.). На следващия ден, 16 септември 1946 г., малолетният цар Симеон II и царица Йоана напускат България. Година след референдума е приета републиканска конституция (Димитровската), останала в сила до май 1971 г., когато е приета т.нар. Живковска конституция.
В изложбата може да се види и фотос на гипсовата статуя на републиката. За нейната изработка е обявен конкурс в началото на юни 1946 г. Първоначалният проект е на Стою Тодоров и Александър Занков и изобразява фигура на българка, която държи зад себе си знамето – символ на революционноосвободителното движение „Свобода или смърт“. След като спечелва конкурса, колективът има само 18 дни, за да превърне скицата в монументална скулптура, висока 12 метра. За да успеят, към тях се присъединява Васил Радославов. На 8 септември 1946 г. статуята е монтирана точно пред царския дворец. Макар и демонтирана малко по-късно, тя остава репродуцирана върху плакати, пощенски марки и корици.
Експозицията в Държавния архив – Варна може да се разгледа до 2 октомври.