Изложба във Виена разказва за убийството на сестрата на Клеопатра и борбата за власт в Древния свят

Убийството на Арсиноя, сестрата и съперницата на египетската царица Клеопатра, в древния град Ефес през 41 г. пр. Хр. е в центъра на изложбата „Местопрестъпление Ефес. Клеопатра и Рим“, която беше открита вчера в Музея на историята на изкуството във Виена и ще продължи до 29 март 2027 г., съобщават от пресслужбата на културната институция.
Експозицията представя политическите интриги, съюзите и борбата за надмощие в Средиземноморието през I век пр. Хр. чрез повече от 100 произведения на изкуството и археологически находки.
Изложбата насочва вниманието към една от загадките на античността – кой е поръчал убийството на Арсиноя и каква е била ролята на това престъпление в борбата за египетския престол. Според античните извори престъплението е извършено по нареждане на самата Клеопатра, но обстоятелствата около него и до днес предизвикват интереса на изследователите.
В основата на експозицията е и загадъчна монументална гробница в Ефес, известна като Октагона. Части от нея се съхраняват в Музея на Ефес към виенския Музей на историята на изкуството. Археологическото съоръжение е открито преди повече от век, а формата му напомня прочутия Александрийски фар. Предполага се, че гробницата може да е била предназначена за член на династията на Птолемеите, свързан с обкръжението на Клеопатра. Кой действително е бил погребан там, остава неизвестно.
„Местопрестъплението“ от заглавието отвежда посетителите към събития отпреди повече от 2000 години, когато Източното Средиземноморие е арена на ожесточена борба за политическо влияние. Рим, Александрия и Ефес са сред водещите центрове на властта, търговията, изкуството и знанието, а отношенията между техните владетели определят съдбата на цели държави.
Клеопатра се възкачва на египетския престол на около 18-годишна възраст заедно с по-малкия си брат Птолемей. Стремежът ѝ да запази независимостта на Египет от разрастващата се Римска държава я подтиква да търси подкрепата на влиятелни римски политически фигури. С помощта на Юлий Цезар тя надделява над Арсиноя по време на т.нар. Александрийска война през 48–47 г. пр. Хр.
Клеопатра има син от Цезар и се стреми да изгради собствена династия, но след убийството на римския пълководец през 44 г. пр. Хр. се съюзява с Марк Антоний. Съперничеството им с Октавиан, бъдещия император Август, завършва с поражението им в битката при Акциум през 31 г. пр. Хр. Клеопатра и Марк Антоний се самоубиват, а Египет губи независимостта си и преминава под римска власт. Тези събития бележат края на управлението на династията на Птолемеите и началото на нов етап в римската история.
Сред най-ценните експонати са около 100 скулптури, археологически находки, портрети върху мумии, ръкописи и камеи. Произведенията са предоставени от колекциите на виенския Музей на историята на изкуството и от водещи музеи по света, сред които музеят „Метрополитън“ в Ню Йорк, Британският музей в Лондон, Музеят на изкуствата в Кливланд, Лувърът в Париж и Държавните музеи в Берлин.
Посетителите могат да видят и портретна глава на Клеопатра от Берлин, смятана за едно от малкото надеждно идентифицирани изображения на египетската царица. Характерната царска лента на главата ѝ напомня за произхода ѝ от македонската династия на Птолемеите. Сред другите забележителни експонати е портретът на Юлий Цезар, изработен от тъмен вулканичен камък, както и бронзова портретна глава на Август, открита в древния град Мерое на територията на днешен Судан.
Изложбата е свързана и с повече от 130-годишната история на австрийските археологически проучвания в Ефес. Австрийският археологически институт работи на обекта от 1895 г., а откритият Октагон продължава да поставя въпроси за предназначението на гробницата и самоличността на погребания в нея човек.
За да представят различните хипотези около загадката, организаторите са подготвили и аудиогид, който придружава посетителите по време на разглеждането на експозицията. Чрез съчетаването на археологически доказателства, исторически сведения и художествени произведения изложбата търси нов прочит на събитията, довели до края на елинистическия Египет и възхода на Римската империя.