Изложбата „Франсиско Гоя. Сънища на будния разум“ бе открита в „Квадрат 500“

Изложбата „Франсиско Гоя. Сънища на будния разум“ с 21 графики на известния испански художник бе открита тази вечер в „Квадрат 500“. Експозицията ще може да бъде разгледана от посетителите на галерията до 21 октомври.
Според зам.-директора на Националната галерия Николай Ущавалийски настоящата изложба би представлявала гордост за всеки голям европейски художествен музей. В нея са включени произведения от четирите най-известни графични серии на Гоя – „Капричос“, „Бедствията на войната“, „Тавромахия“ и „Диспаратес“, както и творба на сюрреалиста Салвадор Дали, посветена на Гоя.
По думите му на небосклона на западноевропейското изкуство фигурата на Франсиско Гоя се откроява като крайъгълен камък на предела между две епохи. „Художествените и етично-философски обобщения на Гоя проправят пътищата към Новото време и изкуството на модерните времена“, отбеляза Ущавалийски.
Според него Гоя е може би първият художник, усъмнил се във фундаменталните устои на човешкото, а неговите графични цикли са безмилостна дисекция на човешката природа в условията на войни, насилие, морална нищета, религиозен гнет и потисничество от всякакъв характер.
Кураторът на изложбата Калин Николов отбеляза, че колекцията от графики проследява цялостното развитие на творчеството на Гоя.
„Нашата изложба е съставена от всичко онова, което е било най-съкровено за този майстор“, каза той. Кураторът припомни, че когато „Капричос“ (на испански: caprichos – прищевки, капризи, фантазии – бел. авт.) излиза през 1799 година, само 48 часа по-късно серията е забранена. Самият Гоя, независимо от високото си обществено положение, е привикан пред Инквизицията, за да даде обяснения и да разсее подозренията, че е изобразявал конкретни личности от политическия и обществения живот.
„Гоя обаче запазва смелостта си, а когато болестта го покосява и той оглушава, това само стимулира желанието му да рисува още по-откровено“, отбеляза кураторът.
Той посочи, че колекцията на Националната галерия започва да се формира през 50-те години на XX век, а през 70-те години е допълвана с нови откупки.
Франсиско Гоя е смятан от редица изкуствоведи за последния представител на класическите школи и един от основоположниците на модерното изкуство. Широкообхватното му творчество, включващо живопис, графика и рисунка, повлиява значително върху появилите се през XIX и XX век художествени направления – импресионизъм, експресионизъм и сюрреализъм.