Изложбата „Къщите и хората – архитектурни истории от българските села“ беше представена във Велико Търново
Близо пет години те обикалят различни села в различни краища на България и запечатват чрез обектива състоянието на къщите, като много от тях са с вековна история.
В хода на своите обиколки те откриват и къщи, с обновени фасади, но със запазена автентичност. Оказа се, че много хора от различни поколения се връщат на село, но не вдигат нов градеж, а се заемат да възстановят вида на стара къща, независимо дали тя е свързана със семейната история или е закупена, разказа Стойчева. Историите на тези хора и обитаваните от тях домове са вплетени в изложбата. Фотографиите са малка част от заснетото до момента, но целта е да покажем сърцатостта на новите обитатели и вниманието с което те се отнасят към всеки характерен архитектурен детайл, обясниха изследователите.
Крайната цел е чрез фотографията да се „запазят“ къщите за бъдещите поколения. Фотографските разкази показват как къщите във всяко село са много различни както в екстериорен план, така и като интериор. Дори и на малки разстояния едно от друго архитектурата в селата е имала различни влияния и цели. Във фокуса на проекта на двамата, наречен „Селско наследство“, са сгради от 20-те и 30-те години на ХХ век. В много от случаите има архитектурни влияния от Западна Европа, понякога от Русия, но много често те се смесват от майсторите. Така се получават интересни локални примери, които биха могли да бъдат изследвани от следващите поколения архитекти.
Съхраненото наследство е своеобразна отправна точка при една бъдеща реставрация, посочиха авторите на изложбата. Тя е представена в Къщата на архитекта във Велико Търново и е част от програмата на фестивала „Варуша юг“.